О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1093
С., 18.10.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ДИАНА ХИТОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова
гр.дело N 888/2012 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.т.1,2 и 3 ГПК.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба от Т. И. Г.,чрез процесуалния си представител адв.Ж. Ч. срещу въззивно решение № 127/19.01.2012 г. по гр.д. №56/2011 г. на Разградския окръжен съд.
Ответникът по касационната жалба „К.”-О., представлявано от управителя Т. А. К. и чрез процесуалния си представител адв.М. Р. К. в писмен отговор оспорва жалбата.
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок и е процесуално допустима с оглед цената на предявения иск в размер на сумата 14 010,88 лв.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІV г.о. констатира следното:
Ответникът по касационната жалба е предявил иск по чл.211 вр.чл. 207 ал.1 т.2 КТ в размер на сумата 14 010,88 лв.,представляваща липса на стоково-материални ценности и в размер на сумата 4 427,40 лв.,представляваща увеличение на дължимото салдо по счетоводни данни , ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 15.03.2010 г. до окончателното й плащане, срещу жалбоподателката , в качеството й на продавач-консултант и срещу М. Д. Д., в качеството й на управител на склад в търговски обект книжарница „М.”, като се иска солидарното им осъждане.С решение № 515/24.01.2011 г. по гр.д.№477/2010 г. на Разградския районен съд искът спрямо М. Д. Д. е уважен до размер на сумата 1024,55 лв., а спрямо жалбоподателката-до размер на сумата 186,67 лв. С въззивното решение, по жалби на М. Д. Д. и „К.”-О. същото е отменено в отхвърлителната му част до размер на сумата 18 435,28 лв., като двете ответници са осъдени солидарно да заплатят сумата 12 983,26 лв. представляваща вреда от липса на стоково материални ценности за периода от 10.02.2008 г.-28.02.2009 г., ведно със законната лихва от 15.03.2010 г. до окончателното плащане.Само ответницата М. Д. Д. е осъдена да заплати сумата 4 427,40 лв. представляваща вреда от поправки на цени и бройки на стоки, за периода от 10.02.2008 г.-28.02.2009 г., ведно със законната лихва от 15. 03.2010 г. до окончателното плащане. Решението в осъдителните му части е потвърдено.Своите изводи въззивният съд е основал на заключението на назначена по делото тройна съдебно-счетоводна експертиза.Приел е,че макар и да не може да се установи авторството на някои от първичните счетоводни документи-приходно складови разписки, то въз основа на тях са съставяни ежемесечни стоково-парични отчети от М. Д. Д..Приема, че не е доказано възражението за обективни причини, породили липсите и че те са резултат от действията на двете ответници.По отношение на сумата 4 427,40 лв. приема, че нейната липса е резултат единствено на действията на М. Димитрова Д., извършвала поправки на цени и бройки стоки.
В изложението на касационните основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателката е извела следните уточнени и конкретизирани от съда материалноправни въпроси:
-може ли да се реализира имуществена отговорност на солидарно отговорния отчетник въз основа на вторични счетоводни документи, които не са подписани от него;
-изпълнено ли е задължението на работодателя да осигури условия за съхранение на повереното имущество, ако от склада са изнасяни стоково-материални ценности ,без за това да е съставян разходен документ;съставяни са първични счетоводни документи по движението на стоково-материалните ценности и от други длъжностни лица; достъп до склада и до складовата компютърна програма са имали и други длъжностни лица.
Поставен е и процесуалноправният въпрос нарушава ли съдът процесуалните си задължения,ако не изиска от ищеца да уточни от какво произтича солидарната отговорност на ответниците.Жалбоподателката поддържа становище,че са налице основания за допускане на касационно обжалване по всички алтернативи на чл. 280 ал.1 ГПК .
Приложени са решения на ВКС на РБ по повод на които не може да се направи извод за наличието на касационно основание по чл. 280 ал.1 т.т. 1 и 2 ГПК.
Относно първия въпрос жалбоподателката твърди, че във въззивното решение са направени изводи в противоречие с решение № 79/24.06.2009 г. по т.д.№645/2008 г., ІІ т.о. и решение № 577/26.06.2009 г. по гр.д.№ 534/2008 г., І г.о.Първото от цитираните решения представлява задължителна съдебна практика по чл. 290 ГПК, но с него се отговаря на съвсем друг обуславящ правен въпрос-налице ли е служебно задължение на въззивния съд да зачете надлежно извършени във въззивното производство процесуални действия от ищеца.Второто цитирано решение съдържа обсъждане на доказателства /счетоводни записвания по партидата на материално-отговорното лице и съдебно-счетоводна експертиза/ по съответния спор.По повод на цитираните решения не може да се направи извод,че първият поставен въпрос е решен противоречие с практиката на ВКС или че е решаван противоречиво от съдилищата.В конкретния случай стоково-паричните отчети, макар да представляват вторични счетоводни документи и да са изготвени и подписани от ответницата М. Димитрова Д., са съставени въз основа на първични счетоводни документи, някои от които са подписани от жалбоподателката,като двете са солидарно отговорни.
Относно втория въпрос, твърдените от нея факти, даващи основание за извод за неизпълнено задължение на работодателя да осигури условия за съхранение на повереното имущество, се отнасят до обсъждане на събраните по делото доказателства и фактическите изводи на въззивния съд,който е приел, че ответниците не са доказали наличието на обективни причини за възникналите липси извън тяхната правна сфера.
Относно поставения процесуалноправен въпрос, същият не е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В исковата молба ищецът изрично е посочил, че основава искането си за търсене на солидарна отговорност от ответниците въз основа на длъжностните им характеристики,в които се съдържа такъв запис и които при встъпването си в длъжност като материално-отговорни лица в търговски обект са приели да носят солидарна имуществена отговорност.Тя произтича и от чл. 208 ал.1 т.2 КТ,предвиждащ солидарна отговорност за вреда причинена от съвместните действия на работници или служители в случай на пълна имуществена отговорност.
Така поставените въпроси не биха били от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, а и жалбоподателката не излага аргументи в подкрепа на такъв извод.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 127/19.01.2012 г. по гр.д. №56/2011 г. на Разградския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: