4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1093
София, 22.11.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2506 по описа за 2017 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във вр.с § 74 ЗИДГПК /ДВ,бр.86/17г./
Постъпила е касационна жалба от Д.,представлявана от М.р.р.б.,действащ чрез пълномощник на основание чл.32 т.4 вр.чл.31 ал.2 ГПК Д. Т. – Областен управител на област София, чрез процесуален представител В. Д. срещу решение № 571 от 13.03.17г., постановено по в.гр.дело № 4982/16г.на Софийския апелативен съд,с което са потвърдени решение № 5731 от 6.07.16г. и решение № 6908 от 24.08.16г.,постановени по гр.дело № 1062/15г.на Софийски градски съд.С основното решение е развален договорът за покупко- продажба на недвижим имот от 25.12.1989г.,на основание чл.189 ЗЗД,по иска на М. С. Г. срещу Д.,представлявана от М. на р.р.рб.; Д. е осъдена да заплати на ищцата сумата от 6.54 лв на основание чл.55 ал.1 пр.3 вр.чл.87 вр.чл.189 ал.1 ЗЗД ,както и сумата 90 433.46 лв,на основание чл.189 ал.1 ЗЗД ,ведно със законната лихва върху сумите,считано от 29.12.2011г.до окончателното изплащане.
С решение № 6908 от 24.08.16г.,постановено по реда на чл.247 ГПК е допусната поправка на ОФГ в частта за разноските.
В частта,с която са отхвърлени исковете до пълните предявени размери,първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.
Касаторът сочи основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допустимост на касационното обжалване по следните въпроси: 1.В кои случаи и при какви условия е допустимо да се приеме,че продавачът е следвало и е могъл да предвиди настъпването на вредата,като последица от разликата в стойността на имота вследствие на настъпилите социално-икономически промени; 2.В кои случаи е допустимо да се приеме,че вредата по чл.82 ЗЗД е предвидима. Счита,че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпросите: 3.Допустимо ли е и в кои случаи намира приложение правилото за валоризация на задължението,прокаран чрез обезщетение за разликата от платената и повишената пазарна стойност на недвижим имот; 4.Допустимо ли е и в кои случаи съдебната практика по конкретна материалноправна разпоредба може да бъде променяна без предварително законодателно изменение на този текст от закона.
В писмен отговор по чл.287 ГПК ответницата по жалбата М. С. Г.- А. счита,че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че ищцата в качеството на купувач на недвижим имот е била съдебно отстранена,въз основа на влязло в сила съдебно решение,постановено в производство с участието на страните в настоящото,с което е установено,че трети лица са собственици на имота.Прието е,че е налице фактическия състав на чл.189 ал.1 ЗЗД за разваляне на сключения между страните договор за продажба по реда на чл.87 ЗЗД.Прието е още,че в патримониума на ищцата е настъпила имуществена вреда,представляваща разлика между платената цена да цената,която трябва да се плати на свободния пазар за закупуване на равностоен имот,възлизаща на 90 433.46 лв,съобразно приетото експертно заключение на вещо лице.Изложени са съображения за неоснователност на оплакванията във въззивната жалба,че промяната в пазарните условия са непредвидими при сключване на договора обстоятелства,поради което и претърпяната вреда е непредвидима,като съдът се е позовал на практиката на ВКС,постановена по реда на чл.290 ГПК,в която е посочено,че предвидимостта се отнася до настъпването на вредите,а не до размера им.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като извърши преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване,приема следното:
На посочените от касатора въпроси № 1-3 е даден отговор в решение № 190 от 12.08.14г.по гр.дело № 6532/13г.на ІV г.о.на ВКС и решение № 296 от 5.11.13г.по гр.дело № 48/13г.на ІV г.о.на ВКС,постановени по чл.290 ГПК,с които практиката е уеднаквена.Прието е,че продавачът дължи на добросъвестния евинциран купувач обезщетение за вредата, съставляваща разлика между платената цена и увеличената стойност на имота при съдебното отстранение поради промени в пазарните условия, тъй като тя (вредата) е пряка и непосредствена последица от неизпълнението и може да бъде предвидена при пораждане на задължението. Вредата за евинцирания купувач е отнемането на вещта. Тя (вредата) може да се изчерпи с цената, която купувачът е платил, ако за същата цена той може да си купи от пазара равностойна вещ, но когато през времето от покупката до съдебното отстранение цените на пазара са се повишили, вреда е превишението – сумата, която евинцираният купувач трябва да добави към подлежащата на връщане цена, за да купи равностойна вещ. При имуществените вреди паричното обезщетение се определя като разлика между паричната равностойност на имуществото на кредитора, както е увредено и паричната му равностойност, ако не беше увредено.При евикция неизпълнението от страна на продавача на чужда вещ е в причинна връзка с необходимостта евинцираният купувач да плати пазарната цена, такава каквато е при съдебното отстранение, за да си купи равностойна вещ, защото неизпълнението е необходимо и достатъчно условие за извършването на съответния допълнителен разход на свободния пазар, който е обичайна среда.Цените на пазара се променят под влиянието на различни икономически фактори,които се изучават от икономическата наука,те са установими и са основа на всяка пазарна прогноза.Промените в цените на плановата икономика се влияят и от поведението на органа на планиране и поради това може да бъде защитавана тезата,че те са непредвидими,но свободният пазар е предвидим в достатъчна степен според изискванията на чл.82 ЗЗД.Предвидимите вреди са по-тесен кръг от преките, това са вредите които кредиторът е могъл да предвиди, при полагане на дължимата грижа, според обстоятелствата, които са били известни на страните при сключването на договора и на тези обстоятелства, които е могло да им бъдат известни. Предвидимостта се отнася до настъпването на вредите, а не до размера им.Отговорността на продавача на чужда вещ може да бъде ограничена само до връщане на получената цена, когато евинцираният купувач е бил недобросъвестен,или изключена по съглашение на страните,но само ако продавачът е бил добросъвестен,каквато не е настоящата хипотеза.
Обжалваното решение е постановено в съответствие с тази практика.
На въпроса: Допустимо ли е и в кои случаи съдебната практика по конкретна материалноправна разпоредба може да бъде променяна без предварително законодателно изменение на този текст от закона, е даден отговор в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.10г.на ВКС по тълк.д.№ 1/2009г.на ОСГТК.В него е посочено,че в изпълнение на регламентираната в чл. 124 от Конституцията функция за осъществяване на върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от съдилищата, ВКС е задължен да следи за съответствието на отразеното в съдебната практика тълкуване на правната уредба с обществените промени. Изоставянето на съдебната практика, съдържаща трайно, съвпадащо тълкуване на едни и същи разпоредби, формирана по еднородни правни спорове, както и на имащата задължителен характер за съдилищата съдебна практика, създадена от решения на ВКС по чл. 290 ГПК, тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС, тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС ,се налага при промяна на обществените условия и законодателство. Естеството на настъпилите промени изисква търсенето и намирането на нови правни разрешения по прилагането на закона, което поражда необходимостта от осъвременително тълкуване и създаване на нова съдебна практика след влизането в сила на нормативният акт, макар и законовата уредба, чиято промяна е закъсняла във времето, текстуално да не се е променила, за да съответстват правните възгледи на установилите се в обществото нови убеждения, ценности и цели. Изменението на съдебната практика, с което предхождащото я тълкуване се променя, за да се дадат нови правни разрешения по прилагането на закона, предизвикани от новонастъпили обществени условия и законодателни промени е принос в правото, осигуряващ неговото развитие.
По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 571 от 13.03.17г.,постановено по в.гр.дело № 4982/16г.на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.