Определение №1093 от 6.12.2012 по ч.пр. дело №373/373 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№. 1093

София, 06.12.2012 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ

при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.дело № 373/2012 година

Производство по чл. 274, ал. 3, т.2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма] със седалище [населено място], Област М. срещу определение от 18.04.2012 г. по ч.гр.д.№ 55/2012 г. на Монтанския окръжен съд, с което е потвърдено определението от 06.03.2012 г. на съдията по вписванията при РС – Монтана. С последното, по съображения, че заявените обстоятелства не подлежат на вписване е отказано вписване на прекратяването на договор за преарендуване на земеделска земя от 26.12.2011 г., сключен между заявителя и [фирма] със седалище [населено място].
В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като са развити съображения, че съдът не е зачел волята на страните сключеният между тях срочен договор да бъде прекратен по взаимно съгласие и да признае настъпването на така уреденото преобразуващо право, като същевременно оспорва наличието на това правомощие на съдията по вписванията предвид едностранния характер на това производство.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание чл.280 ал.1, т.3 ГПК по въпросите: 1./ Императивни ли са нормите на чл.27 ал.1 и чл.29 ал.1 ЗАЗ и в частност, допустимо ли е прекратяване на договор за аренда, съответно преаренда с едностранно предизвестие, извън посочените в закона случаи и 2/ Допустимо ли е при заявено искане за вписване на аренден договор, съдията по вписванията, респ.въззивния съд да проверява законността на основанието за прекратяване, след като производството е едностранно и охранително и не съставлява ли това нарушение на принципа на диспозитивното начало в гражданския процес.
Значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото частния жалбоподател е аргументира с твърдения за колизия между чл.29 ЗАЗ, към която препраща разпоредбата на чл.27, ал.1, т.4 от с.з. и свободата на договаряне като проявление на принципа на автономия на волята.
Частният жалбоподател поддържа освен това и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по значимия според него за изхода на делото въпрос подлежи ли на вписване едностранното писмено предизвестие за прекратяване на арендния договор или се вписва самото обстоятелство, като поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие със задължителната практика по този въпрос, израз на която са Определение № 672 от 13. 10. 2011 г. на ВКС по ч.т.д.№ 635/2011 г. І т.о. и Определение № 847 от 28.10.2011 г. на ВКС по ч.т.д.№ 745/2011 г. на ІІ т.о.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по следните съображения:
Предпоставките за заличаване на вписване в имотния регистър са уредени в специалната разпоредба на чл.90 от Закона за кадастъра и имотния регистър, в ал.3 на която изрично е посочено, че съдебният акт, с който се заличава или отказва заличаване на вписването, подлежи на обжалване с частна жалба пред окръжния съд, чието решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Поради окончателния характер на обжалваното определение, с което е потвърдено определението от 06.03.2012 г. на съдията по вписванията при РС-Монтана, с което е отказал да заличи вписването на процесния договор за преарендуване на земеделска земя, като прекратен с едностранно предизвестие, подадената частна касационна жалба е процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на „А.” Е., [населено място], обл. М. срещу определение от 18.04.2012 г. по ч.гр.д.№ 55/2012 г. на Монтанския окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия при Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до частния жалбоподател.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top