О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1094
гр.София, 27.09.2013г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети и четвърти септември две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: НЕДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N2816 описа на ВКС за 2013год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 31.01.2013г. по гр.д. №887/2012г. с което ОС Враца е отхвърлил предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – Е. Б. Х., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правни въпроси, разрешени в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът “Л. М.”, чрез процесуалния си представител в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил изцяло предявените от жалбоподателката обективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал. І, т. 1-3 КТ, срещу „Л. “ [населено място].
Прието е за установено, че ищцата – жалбоподател е била уволнена дисциплинарно със заповед № 3/12.07.2012 г. на работодателя й Л. [населено място] /Л./ от заеманата от нея длъжност „главен счетоводител на дружеството“, на основание чл. 190, ал.5, т. 4 КТ /злоупотреба с доверието на работодателя/ за това, че в резултат на вътрешен одит /одиторски доклад от 27.06.12 г./ за периода 01.01.2007г. до 02.05.2012 г. е констатирана липса в касата на дружеството в размер на 75343,08 лв. Прието е също така, че в обясненията си при връчване на одиторския доклад, както и в обяснненията си по чл. 193 КТ жалбоподателката оспорва констатациите в доклада, като е посочила, че липсите се дължат на неправомерното поведение на наемателите на ловно – рибарския магазин и кафене, с които работела в едно и също помещение.
При тези данни съдът е изложил съображения за това, че доколкото вината на жалбоподателката за настъпване на липсите не е опровергана в процеса, то следва да се приеме, че с действията си тя е накърнила умишлено отношенията на доверие, които следва да съществуват между нея и работодателя й, тъй като са констатирани липси в размер на 75343,08 лв., при което уволнението й за нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 8, във вр. с чл. 190, ал. 1, т.4 КТ е установено и е законосъобразно. Прието е, че за законността на уволнението е без значение, че срещу жалбоподателя към момента не е предявен иск за присъждане на сумата на липсите и не е образувано досъдебно наказателно производство.
Като е обжалвал решението на въззивния съд с касационната жалба жалбоподателката, чрез процесуалния си представител поддържа, че касационното обжалване на решението е допустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси от значение за спора относно точното приложение на разпоредбата на чл.190, ал.1, т.4 КТ, когато трудовото нарушение “злоупотреба с доверието на предприятието е извършено от МОЛ, за това достатъчно ли е установяването на липса, за да се наложи наказание по чл.187, ал.1, т.8, пр.1 КТ. Представя решение от 02.05.1995г. по гр.д.№1209/1994г., в което е прието, че предпоставките на чл.190, ал.1, т.4 КТ са налице когато служителя неправомерно извлича облага за себе си или другиго, решение от 18.12.2009г. по грд.№231/2009г., ІІІ г.о. на ВКС, в което е приото, че ако за действие на работника, съставляващо дисциплинарно нарушение е било образувано и прекратено и наказателно производство, то това не предрешава въпроса за установяване на дисциплинарното нарушение, което е в тежест на работодателя, решение от 29.02.2010г. по гр.д.№344/2009г., ІІІ г.о. на ВКС –в което е прието, че необходимостта нарушенията на трудовата дисциплина да се конкретизират по фактическите им признаци, което не означава да се изисква от работодателя и анализ на длъжностната характеристика, когато с нея са възложени общо формулирани, но конкретно нарушени задължения, решение от 13.10.2009г. по гр.д.№3119/2008г., ІV г.о. на ВКС, в което е прието, че следва да бъдат изследвани предпоставките за законност на извършеното уволнение от съда и решение от 03.10.2005г. по гр.д.№974/2003г., ІІІ г.о. на ВКС, в което е прието, че работодателят е длъжен да извърши преценка на нарушението на трудовата дисциплина съобразно критериите посочени в чл.189, ал.1 КТ. Поддържа, че по тези въпроси са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.
При тези данни по делото и с оглед изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о, намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по поставените от жалбоподателя въпроси., тъй като същият е от съществено значение за изхода на спора и е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. На същите е даден отговор в съответствие с практиката на ВКС, изразена и в постановените по реда на чл.290 ГПК решения: решение от 25.05.2011 г. по гр. дело №1734/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение от 21.11.2011 г. по гр. дело №238/2011 г., на ВКС, III г.о. , решение от 05.04.2012 г. по гр. дело №1306/2011 г. на ВКС, IV г.о. и решение от 14.01.2013г. по гр.д. № 1559/ 2011 година, ІV г.о. на ВКС е уеднаквена практиката по поставените въпроси. В практиката се приема, че неизпълнението на задължението по чл. 126, т. 9 КТ за лоялност към работодателя съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 190, т.4 КТ – злоупотреба с доверието, оказано при възлагане изпълнението на работата за длъжността. Посочва се, че нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник и работодател, предвид което злоупотреба с доверието на работодателя е налице не само когато работникът е извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага, но и когато без да е извлечена имотна облага, възползвайки се от служебното си положение, работникът е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие. Приема се, че нито умисълът, нито наличието на вреда са елементи от фактическия състав на злоупотребата с доверието на работодателя (в този смисъл решение от 12.03.2012г. по гр.д. № 1325/2010г. и решение от 07.02.2012 по гр.д. № 1083/2010г., ВКС, ІV г.о.), като тяхното наличие обаче утежнява дисциплинарната отговорност на работника и се преценява с оглед на всички обстоятелства при определянето на тежестта на извършеното нарушение на трудовата дисциплина. Въззивният съд е постановил решението си при спазване на посочената практика, която не е неправилна, поради което не се налага да бъде допуснато касационно обжалване,за да бъде коригирана същата.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 31.01.2013г. по гр.д. №887/2012г. на ОС Враца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: