1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1095
гр.София, 19.09.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 3629 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на С. г. п. и на О. Я. Я. срещу въззивно решение №185/08.01.2014г. постановено по възз.гр.д.№6614/2013г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено Решение №270/19.03.2013г. по гр.д.№10462/2012г. на Районен съд – София. П. обжалва решението в частта, с която е осъдена да заплати на Я., на осн.чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 6 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 21.07.2009г. до окончателното им изплащане. О. Я. обжалва съдебния акт в частта, с която претенцията му за обезщетение е отхвърлена за разликата до предявения размер от 10 000 лева.
В касационните жалби се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението на въззивния съд в обжалваните му части.
В изложенията си по допускане на касационното обжалване жалбоподателите поддържат, че въззивният съд се е произнесъл по значим за изхода на делото правен въпрос, свързан с приложението на принципа за справедливост, визиран в чл.52 ЗЗД, при определяне на обезщетението за морални вреди; както и за задължението на съда да извърши цялостна преценка на конкретните факти, които са от значение за дължимия размер обезщетение. Сочи се основание за касационен контрол по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
К. жалби са подадени в срока по чл.283ГПК, от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд и са допустими.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
В. съд е приел, че на О. Я. /тогава непълнолетен/ в продължение на две години /2007-2009г./ е било повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление по чл.354а ал.3 пр.1 и 2, т.1 вр. с чл.63 ал.1 т.3 НК; лицето е било задържано за 72 часа; впоследствие съдът е определил друга мярка за неотклонение – „надзор на инспектора“. Ищецът е бил оправдан по повдигнатото обвинение с влязла в сила на 21.07.2009г. оправдателна присъда. Предвид така установените факти, съдът е направил извод, че е налице основанието по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ /ред., изм. с ДВ бр.98/2012г./ за ангажиране отговорността на прокуратурата за вредите, причинени на Я. при поддържаното обвинение в извършване на престъпление, наказателното производство за което е приключило с оправдателна присъда. Съобразно характера и степента на установените конкретни негативни последици в личната и социалната сфера на ищеца, на последния е определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6 000 лева, а претенцията за разликата до сумата 10 000 лева е отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Поставеният в двете изложения материалноправен въпрос, касаещ критерия за справедливост, визиран в чл.52 ЗЗД не обуславя приложното поле на основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. По приложението на чл. 52 ЗЗД има установена задължителна съдебна практика на ВКС с ППВС № 4/68 г., ТР№3/ 22. 05. 2004г. на ОСГК на ВКС и решения по реда на чл. 291 ГПК, според която държавата отговаря за вредите, пряка и непосредствена последица от увреждането, които са в причинна връзка с незаконното обвинение за извършено престъпление, а паричният еквивалент на моралните вреди зависи от вида, интензитета, обема и продължителността на преживените болки и страдание, които за всеки конкретен случай са различни. Съдът преценява доказателствата като се ръководи от общоприетите принципи за морал, начина по който увреденото лице субективно е понесло вредата преценявайки стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Когато съдът е съобразил всички доказателства, относими към реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди, паричното обезщетение е определено в съответствие с принципа за справедливост за еквивалентно възмездяване на морално увреденото лице.
Следователно справедливостта, дефинитивно определена в чл. 52 ЗЗД, не е абстрактно понятие, а е обусловена от преценката на конкретни факти и обстоятелства. В този смисъл размера на паричното обезщетение за морални вреди зависи от особеностите на всеки конкретен случай.
С обжалваното решение размера на обезщетението е обусловен от установените по делото факти, преценени от съда по вътрешно убеждение, което в настоящото производство не може да бъде проверявано за необоснованост. Разрешението на формулирания в изложенията към касационните жалби правен въпрос, дадено от въззивния съд, е в съответствие с константното тълкуване на приложимия закон – ППВС №4/68, ТР№3/22.05.2004г. на ОСГК на ВКС и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК.
Мотивиран така и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд на РБ, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №185/ 08.01.2014г.,постановено по възз.гр.д.№6614/2013г. по описа на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.