3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1095
гр.София, 21.10.2010г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври, две хиляди и десета година в състав:
Председател:Надежда Зекова
Членове: В. Р.
Светла Бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Р. гр.д.N776 описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 11.02.2010г. по гр.д.№845/2009г. на П. ОС от “С. А.” ООД, в частта му с която са уважени искове за обезщетения за неимуществени вреди от трудова злополука, с правно основание чл.200 КТ. Жалбоподателят поддържа, че със същото е даден отговор на материално правен въпрос от значение за изхода по спора, който е решаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответниците Ж. С. М. и М. С. М. в писмено становище поддържат, че не следва да бъде допускано касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
С въззивното решение съдът, като е оставил в сила решение от 21.10.2009г. по гр.д.№635/2008г. на Р. РС, е осъдил жалбоподателя да заплати на ответниците по 25 000 лева обезщетение неимуществени вреди от трудова злополука, настъпили от смъртта на К. М.-техен син, на основание чл.200 КТ.
За да обоснове допустимост на касационното обжалване жалбоподателя-работодател поддържа, че въпросът от значение за спора е следва ли да се приспадне при определяне размера на неимуществени вреди от трудова злополука, присъдените такива като обезщетение дължимо се от прекия причинител в наказателния процес, който въпрос е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото и е разрешаван противоречиво от съдилищата. Представя решение от 30.03.1990г. по гр.д.№58/1980г. на ВКС, в което е прието че пострадалият може да търси заплащане и от прекия причинител и от работодателя, решение от 04.04.1989г. по гр.д.№52/1989г. на ВС, в което е прието че ако предприятието е застраховало работника полученото обезщетение се приспада при определяне на вредите, решение от 14.11.1988г. по гр.д.№657/1988г. на ВС, в което е прието че отговорността на предприятието отпада при умишлено причиняване на вредата от работника и се намалява при груба небрежност.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК по поставеният в изложението въпрос. По така разрешения въпрос не се установява наличие на противоречива практика на съдилищата от представяните към жалбата решения. По този въпрос не липсва и съдебна практика, нито съществуваща такава се налага да бъде променена съществуваща такава поради промяна на правните виждания по прилагането на разпоредби на закона, за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, а е налице задължителна такава, намерила израз в решение от 26.04.2010г. по гр.д.№4161/2008г. на ВКС. Предпоставките за обезщетяване на вреди от трудова злополука са ясни, като по прилагането на материалноправните норми, уреждащи този институт, в практиката няма затруднения. Разбирането на въззивния съд съответства на възприетото в практиката поради което не се налага намесата на ВКС нито за уеднаквяване на практиката, нито за изясняване на съдържанието на правните норми, уреждащи въпросните предпоставки. При определяне на обезщетение за неимуществени вреди при отговорност по чл.200 КТ се изисква всяко обстоятелство да се преценява с оглед на конкретния случай, включително и дали прекият причинител реално е обезщетил пострадалите. Съгласно чл.200, ал.3 КТ от общия размер на вредите се приспада само получено реално обезщетение, а не присъденото такова в наказателен процес, воден срещу прекия причинител, а работодателят има право на регрес срещу същия.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
не допуска касационно обжалване на решение от 11.02.2010г. по гр.д.№845/2009г. на П. ОС, по жалба на “С. А.” ООД, на основание чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: