О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1095
гр. София, 23.11.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 706 по описа на Върховния касационен съд за 2010 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Съделителката Н. Д. В. от[населено място], чрез пълномощника й адвокат Й. М., обжалва в срок въззивното решение от 13.11.2009 год. по гр. д. № 2539/2009 год. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 4.06.2008 год. по гр. д. № 1765/2005 год. на Софийския районен съд, с което на основание чл. 288, ал. 1 ГПК /отм./, във вр. с параграф 2 ПЗР на ГПК е изнесен на публична продан апартамент № 36 в[населено място], [улица], ет. 4, с площ 89.36 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, със зимнично помещение, заедно с 3.071 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху земята, върху който имот е учредено право на ползуване на А. С. Ф. и В. Д. Ф..
Касаторката поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
От изложените съображения на касаторката следва да се направи извод за поддържани от нея основания за допускане на касационното обжалване тези по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК . Сочи се, че произнасянето на въззивния съд по извършването на съдебната делба е без участието на съделител в делбеното производство, което обуславя извод за нищожност на делбата, съгласно чл. 75, ал. 2 ЗН и е в противоречие със съдебната практика, изразяваща се в приложеното ТР № 1/2004 год. на ОСГК на ВКС. Освен това се поддържа от касаторката и значението на спора за правилното прилагане на закона и за развитието на правото с оглед поставения от нея въпрос за неучастието в делбата на съделител, за което е искано спиране на производството до решаване на преюдициалния въпрос за правата на ответниците в производството.
Другите съделители не са взели становище по жалбата.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на основанията за допускане на касационното обжалване на решението, намира, че поддържаните такива не са налице. Съображенията за този извод са следните:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което делбата между страните по делото е извършена по реда на чл. 288, ал. 1 ГПК /отм./ – изнасяне на публична продан на делбения имот, въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките за възлагането му в дял на касаторката по реда на чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./, тъй като съсобствеността е възникнала в резултат на смесен фактически състав – дарение и наследяване, а не само по наследяване, както предвижда законът. Не са налице и другите предвидени в него предпоставки за възлагане в дял, поради което и е постановил изнасяне на публична продан, с означение, че върху имота е било учредено право на ползуване в полза на трети за производството лица, дарителите.
Следователно, релевантните за изхода на спора за извършване на делбата въпроси не са тези, поставени от касаторката в изложението й. Последните са ирелевантни за него, поради което и не могат да обосноват наличие на основание за допускане на касационното разглеждане на делото. Както е посочено в мотивите на т. 1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, от който е обвързан касационният съд във фазата на селектиране на жалбата. И по-нататък: посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касация, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата, нито да бъде извеждан същия от твърденията на касатора или от сочени от него факти и обстоятелства. Такъв е и настоящият случай – касаторката не формулира в изложението си правния въпрос от значение за изхода на делото, а той е този за приложението на способа за възлагане в дял на делбения имот при възникване на съсобствеността на няколко основания, по който съдът се е произнесъл и обосновал извода си / и съобразно разясненията, дадени в т. 7 и т. 8 от приложеното ТР № 1/2004 год. на ВКС/ , а поставя въпроси, които са неотносими към изхода на спора по извършването на делбата – неучастието на съсобственик, обосновано от приключило друго производство, както и процедирането по искане за спиране на делбеното производство. Последните не са относими към спора, поради което и не са обсъждани във въззивното решение, тъй като касаят права на трето лице, което твърди да е съсобственик в имота, който е допуснат до делба между страните по делото при определените във влязлото в сила решение за допускане на делбата дялове. Затова и по поставените от касаторката въпроси не са налице основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
По подадената в настоящето производство от В. Д. Ф. от[населено място] молба за отмяна на решенията по гр. д. № 1765/2005 год. на СРС и по гр. д. № 2539/2009 год. на СГС, следва да се посочи, че тя е предмет на друго производство – за отмяна на влезли в сила решения, при различни предпоставки, и не може да се разглежда в настоящето такова по чл. 288 ГПК. Затова и производството по нея подлежи на прекратяване.
С оглед изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 13.11.2009 год. по гр. д. № 2539/2009 год. на Софийски градски съд, по подадената от Н. Д. В. от[населено място], чрез адвокат Й. М., касационна жалба против него.
Прекратява производството по подадената от В. Д. Ф. молба за отмяна, която да се изпрати на компетентния първоинстанционен съд, съгласно чл. 306, ал. 3 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: