О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1095
гр.София, 27.09.2013г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесет и четвърти септември две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 2883 описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 10.01.2013г. по гр.д.№9265 / 2011г. на ГС София, с което е уважен частично иск с правно основание чл.415 ГПК, предявен от [фирма] срещу Д. Н. К..
Жалбоподателят – Д. Н. К., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, който е разрешаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Моли да бъде допуснато касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение, е отхвърлил като погасени по давност предявените от [фирма] искове с правно основание чл.415, ал. 1 ГПК за разликата над 4 830.04 лв. до 4 852.16 лв. – незаплатена цена на доставена топлинна енергия за м.август 2006 и искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК за разликата над 549.61 лв. до сумата от 557.99 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.10.2006 год. до 31.10.2006 год. включително. Като е потвърдил решението в останалата му част съдът е признал за установено, че Д. Н. дължи на ищеца сумата 4830 лева незаплатена цена на доставена топлинна енергия и сумата 549,16 лева лихви за забава.
Прието е за установено по делото въз основа на дялови разпределения, свидетелства, протоколи и от заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, че през исковия период за жилището на жалбоподателката били начислявани количества топлинна енергия за две стаи, кухня, хол и баня, като за периодите от м.май 2006 год. до м.април 2007 год. и от м.май 2007 год. до м.април 2008 год. били изготвени служебни отчети на мощност, поради липса на уреди за дялово разпределение, а през периода от м.май 2008 год. до м.април 2009 год. в имота били монтирани разпределители и отчетът бил реален. Прието е, че за битово горещо водоснабдяване била изчислявана топлинна енергия според показанията на 2 водомера, отчитани редовно през процесния период, а дяловото разпределение било извършвано съгласно правилата на действащата нормативна уредба.
Взето е предвид заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза, от което е установено, че съгласно издадените от ищеца данъчни фактури стойността на топлинната енергия за исковия период била в размер на 3 716.98 лв., като стойността на употребената топлинна енергия с включени изравнителни сметки /за доплащане от абоната в общ размер на 1 196.29 лв./ и отразена корекция в цена /61.11 лв./ възлизала на 4 852.16 лв. /3 716.98 лв. – 61.11 лв. + 1 196.29 лв./, а обезщетението за забава в размер на законната лихва върху главница от 3 655.87 лв. /3 716.98 лв. – 61.11 лв./ за периода от 01.10.2006 год. до 23.04.2010 год. било в размер на 577.99 лв.
Съдът е приел, че при разпределяне на топлинната енергия са съобразени правилата за дялово разпределение са спазени разпоредбите на чл.139, ал.1 ЗЕ и действалите към процесния период Наредба №2 от 28.05.2004 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 год., отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год. и Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. По тношение на част от главницата и лихвата съдът е счел, че вземанията са погасени по давност, тъй като намира приложение специалната 3-годишна погасителна давност по чл. 111, б. “в” ЗЗД, според която разпоредба с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания
В изложение по чл.280, ал.3 ГПК жалбоподателката, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора, а именно за доказателствената сила на фактурите като частни удостоверителни документи, който е разрешен от съда в противоречие с практиката на ВКС, разрешаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не са налице твърдените основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1, т.1- 3 ГПК по поставения от жалбоподателката въпрос. В пръктиката се приема, че фактурата, като частен свидетелстващ документ, има формална доказателствена сила само относно факта на писменото изявление и неговото авторство (не обхваща датата и мястото на издаване така, както са посочени) и като свидетелстващ документ материализира удостоверителното изявление на издателя относно определени факти (в случая за доставянето и получаването на стоките). Приема се, че при оспорване на фактурата, с всички доказателствени средства (чл. 193 ал. 2 ГПК) страната може да опровергае съдържанието й, като установи, че документът е неистински (подправен, неавтентичен) и не удостоверява факта, за който свидетелства. Именно в съответствие с тази практика съдът е постановил решението си въз основа преценка на всички доказателства по делото.
Неправилно е позоваването и хипотезата на чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на погрешна практика, каквато жалбоподателката не не сочи, развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.01.2013г. по гр.д.№9265 / 2011г. на ГС София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: