Определение №1095 от 7.10.2010 по гр. дело №716/716 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 1095

гр. София,07.12.2010г.

Върховният касационен съд на Р. Б., Първо гражданско отделение в закрито заседание в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 716 / 2010 г. по описа на Първо гражанско отделение, за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 288 ГПК.
М. Г. Г. е обжалвал въззивното решение на П. окръжен съд № 76 от 19.02.2010 г. по гр.д.№ 1046/2009г. в частта, с която е уважена претенцията по сметки в делбата на М. С. С. за сумата 6221.11лв.
Касационната жалба е с обжалваем интерес над 1000лв., подадена е в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ал.1 и 2 ГПК и към нея е приложено изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, поради което е допустима.
Ответницата М. С. С. не е подала писмен отговор по реда на чл.287 ГПК.
С решението в обжалваната част Плевенският окръжен съд е оставил в сила решението на П. районен съд № 1759 от 28.10.2009г. по гр.д. № 1029/2007г. , с което М. Г. Г. е осъден да заплати на М. С. С. сумата 6221.11лв. представляваща увеличената стойност на делбения имот – първи етаж от двуетажната жилищна сграда /къща/ с принадлежащите му мазе и таван , построена в УПИ V—6313 кв.192 по плана на[населено място] вследствие на извършените подобрения.
Въззивният съд е приел, че е доказано от гласните доказателства и техническата експертиза извършването на подобрения в имота от съделителката М. С. приживе на наследодателите , които са увеличили неговата стойност. Съдът е посочил, че при построяването на жилището от наследодателите то е било завършено в минимално необходимата степен – инсталации, подова замазка, мазилки и боядисване. Впоследствие съделителката М. С. е преустроила мазата за живеене и е изградила санитарен възел, рамонтирала е цокъла на къщата, направила е изолация, подменила е старата дограма и инсталации. В. това е допринесло за съхраняването на имота и е увеличена стойността му според заключението на вещото лице в размер на 10 180лв., макар стойността на строителните рабои да е по-висока, поради което искът е уважен като М. Г. е осъден да заплати сумата 6211.11лв. , съответстваща на неговата квота.
В изложението за допускане на касационното обжалване е поставен въпроса „за възможността за претендиране на извършени подобрения и определянето на всяка една претенция като подобрение или отхвърлянето й поради това, че има характер на оборудване на имота” като се поддържа, че решението противоречи на практиката на ВКС, каквато не е посочена. В случая са приложими разясненията на ППВС 6/1974г., в което е прието, че съдилищата трябва да изследват дали вложените труд и средства са допринесли за увеличаване цената на имота като се прави разграничение между увеличената стойност на имота с разходите за това увеличение чрез установяване каква би била цената на вещта без подобрението и каква е тя с него към момента на разглеждане на спора и постановяването на решението по него. В обжалваното решение съдът се е съобразил изцяло с тези разяснения като е основал решението си на заключението на вещото лице, което е определило каква е стойността на ремонтните работи и с колко се е увеличила цената на имота, следователно няма противоречие между решението и задължителната практика на ВКС и не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.1 и 2 ГПК. Не е налице и основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като касаторът не е формулирал правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос е свързан с преценката на доказателствата , която е касационно отменително основание по чл. 281 ГПК и съгласно задължителните разяснения на ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК не може да служи и като критерий за селектиране на касационните жалби в производството по чл.288 ГПК.

Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на П. окръжен съд № 76 от 19.02.2010 г. по гр.д.№ 1046/2009г. в частта, с която е уважена претенцията по сметки в делбата на М. С. С. за сумата 6221.11лв.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top