О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1095
София,17.08.2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на трети август през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 58 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от С. С. Б. чрез адв. А от АК – Русе против решение № 454/29.09.2008 г. на Русенския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 921/2007 г. в частта, с която исковете му са отхвърлени за разликата над 560 лв. до 5 486 лв. /неплатено допълнително възнаграждение за учебната 2003-04 г./ и за разликата над 336 до 3192 лв. /неплатено допълнително възнаграждение за учебната 2004-05 г./.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Излагат се съображения за неправилност поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради недопускане на тричленна съдебно-счетоводна експертиза от въззивния съд, което е довело и до нарушение на материалния закон.
Представено е изложение, допълнено в процедура по чл. 285, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено и изискването на чл. 284, ал. 3 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като насрещната страна Русенски университет „А” не е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките, предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, на които се позовава касатора, за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Поставеният в изложението процесуално-правен въпрос за допускане на доказателства не само от първоинстанционния, но и от въззивния съд, е принципно важен, но по настоящото дело въззивният съд не е процедирал по различен начин от ВКС ІІ ГО по гр.д. № 383/1999 г. Позоваването на ПП № 7/1965 г. ВС РБ и на Р-384-1955-ІІ ГО пък е неотносимо към поставения въпрос, защото касаят други процесуални правила от преди изменението на ГПК ДВ 124/1997 г., когато втората инстанция действа като контролно-отменителна.
В обжалваното решение въззивният съд е установил фактическата обстановка, като е ползвал заключение на съдебно-счетоводна експертиза, допусната и изслушана от първоинстанционния съд. То не е било оспорено от страните и дори адв. П в писмената си защита изрично се е позовал на него. Във въззивното производство е направил искане за допускане на тричленна експертиза без никакви аргументи, а и сам е представил писмени документи за размерите на възнагражденията в Юридическия факултет на гост-преподаватели и гост-лектори за процесния период. Следователно, за установяване на същите обстоятелства не са били нужни и специални знания, а общият размер на евентуално дължимото възнаграждение се установява с обикновени аритметични операции. Накрая, доказателственото искане С. Б. е направил в съдебното заседание, проведено на 14.12.2007 г., в което по съгласие на страните производството по делото е спряно. След възобновяването му, страната не е подновила искането си за експертиза. В проведените няколко съдебни заседания е искала събиране на други доказателства, допуснати от въззивния съд и в заседанието, преди даване ход на устните състезания чрез процесуалния си представител изрично е заявила, че няма други доказателствени искания.
В допълнителното изложение касаторът е поискал допускане на касацонното обжалване и на основание „съществен материално-правен въпрос, по който съдът се е произнесъл”, но не го е посочил, нито е изложил твърдения за осъществяване на допълнителните условия по някоя от хипотезите по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. „Частта, с която не се признават предявените искове” е резултата по съдебния спор. Страната трябва да посочи кой въпрос, обуславящ именно този резултат съдът е разрешил в противоречие с практиката на ВКС или при наличие на противоречиви съдебни решения или пък изясняването му от състава по касационното обжалване се налага поради значението му точното прилагане на закона както и за развитието на правото.
В заключение, касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО касационно обжалване решение № 454/29.09.2008 г. на Русенския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 921/2007 г. в частта, с която исковете на С. С. Б. против Русенски университет „А” са отхвърлени за разликата над 560 лв. до 5 486 лв. /неплатено допълнително възнаграждение за учебната 2003-04 г./ и за разликата над 336 до 3192 лв. /неплатено допълнително възнаграждение за учебната 2004-05 г./.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: