О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1095
С., .30.11.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 12.10.2011 две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 710/2011 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Р. Ж. Р. против решение №ІІІ-68 от 14.04.2011г. на Бургаски окръжен съд,постановено по гр.д.№441/2011г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №8/24.01.2011г. постановено по гр.д.№274/2010г. по описа на Районен съд [населено място] за отхвърляне на иска с правно основание член 108 от ЗС,предявен от Р. Ж. Р. против Е. М. Х. за предаване собствеността върху описания в решението автобус,като неоснователен и недоказан.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът заявява/цитирам/:
„С обжалваното решение Бургаският окръжен съд се е произнесъл по материалноправен въпрос,който е решен в противоречие със съдебната практика на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото като съображенията ми са следните:
І.С решението си Бургаският окръжен съд се е произнесъл по материалноправен въпрос,който е от съществено значение за разрешаването на спора,а именно:
1.счита ли се за прекратен сключения между страните предварителен договор за покупко-продажба на МПС,след изтичане на срока по отправената до неизправната страна нотариална покана за развалянето му на основание член 87 от ЗЗД,при неизпълнение на поетото задължение и съответно налице ли е правно основание за владение след прекратяването му.
2.има ли правно значение и доказателствена стройност за изпълнение на договорно задължение разписка,подписана от трето лице,което не е страна по договора.”
Във връзка с аргументирането по първия поставен въпрос,касаторът излага какво фактически е било прието за установено по делото по отношение отправената от него нотариална покана №485/02.04.2009г. до ответника за изпълнение на задължението по сключения между тях предварителен договор,като се правят оплаквания,че въззивният съд неправилно и незаконосъобразно е приел,че с подаването на нотариалната покана договорът не е бил развален и неговите изводи са в пълно противоречие с разпоредбата на член 87 от ЗЗД.Касаторът се позовава на практика на ВКС,която според нето е в противоречие с даденото от съда решение по поставения въпрос,а именно:
-решение №792/12.01.2011г. по гр.д.№281/2010г.. на ВКС,ІІІго,постановено в производството по член 290 от ГПК,в което съдът се е произнесъл по правен въпрос във връзка с основателност на иска,относно значението на обстоятелството,че страните са сключили предварителен договор за продажба на лек автомобил в писмена форма с нотариална заверка на подписите,с оглед задължението на съда да изследва вида и валидността на сключения договор и предвид законоустановения регистрационен режим за моторните превозни средства съгласно член 143 от ЗДвП.
-решение №257/24.03.2010г. по гр.д.№508/2009г. по описа на ВКС,Іго,постановено в производство по член 290 от ГПК по материалноправен въпрос,разрешен от въззивния съд относно-дали е налице отпаднало основание за владение след като договорът за наем,сключен с ответника,е прекратен.
По втория поставен от касатора въпрос,относно доказателствената стойност на разписка,подписана от трето,неучастващо в договора лице,последният заявява,че въззивният съд незаконосъобразно е приел,че същата може да послужи като доказателство за пълно изпълнение на договорно задължение,възприета като валидно доказателство , излагат доводи каква е същността на разписката като свидетелстващ документ и се сочи от касатора,че разрешаването на този въпрос има значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото,тъй като правилното му тълкуване ще доведе до усъвършенстване на законодателството и ще избегне постановяване на противоречиви съдебни решения.
Ответникът по касационната жалба Е. М. Х.,в писмения си отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел,че с подадената нотариална покана от ищеца Р. договорът не е бил развален,защото въпреки получаването й, с доказателствата по делото е установено,че последният е получил пари по договора,включително и чрез своя баща свид.Ж. Р.,който не отрича факта,че е получил парите по настояване на неговия син на два пъти,като втория път е съставена разписка за сумата 1000 лева.С оглед на това,съдът е стигнал до извода,че ответника държи вещта-процесния автобус на правно основание,по силата на сключения между страните предварителен договор,поради което предявеният иск по член 108 от ЗС е неоснователен.
Съгласно цитирания като първи въпрос по изложеното на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,относно възможността за прекратяване на предварителния договор от кредитора при неизпълнение от страна на длъжника,очевидно този въпрос няма отношение с оглед възприетото от съда в решаващите му мотиви,а именно прието за установено наличие за изпълнение на задълженията по този договор.Така както е поставен този въпрос,той намира отговор в съдържанието на цитираната норма на ЗЗД-член 87 ал.1 ,а именно-когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си,поради причина,за която той отговаря,кредиторът може да развали договора,като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение,че след изтичането ще смята договора за развален.Предупреждението трябва да се направи писмено,когато договорът е сключен в писмена форма.Именно от тази законова възможност се е възползвал ищецът,отправяйки нотариална покана до ответника във връзка със сключения между тях предварителен договор за покупко-продажба на процесния автобус и съдът е изследвал фактическите отношения между страните в тази връзка,обсъждайки доказателствата по делото.Цитираните и приложени от касатора решения на ВКС,които съставляват част от постоянната му практика обаче са неотносими към решаващите изводи на въззивния съд,обусловили волята му при разрешаване на спора.Това е така,защото първото от тях се отнася до вида и необходимата законова форма за сключване на договор за покупко- продажба на лек автомобил при наличието на изискванията на специален закон-Закона за движение по пътищата,а спор относно формата за сключения между страните по настоящото производство предварителен договор за покупко-продажба на процесния автобус не е налице,видно от данните по делото,поради което това решение и тази практика е неотносима към спора.Второто приложено решение,освен че няма връзка с поставения в точка първа на изложението правен въпрос,но то се отнася до друга фактическа обстановка и други възникнали правни отношения между страните,чийто спор е бил разрешен с това решение постановено от ВКС.Още повече,че наведените в изложението доводи по този въпрос,по своята същност представляват касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,но не и основания за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 т.1 от ГПК.
По втория въпрос,във връзка с доказателствената стойност на разписката,подписана от трето лице,този въпрос е по същество на спора,по който съдът се произнася с оглед събраните по делото доказателства.За наличие на твърдяна от касатора хипотеза предвидена в член 280 ал.1 т.3 от ГПК,съгласно възприетото в точка 4 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г . на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело,разрешен с обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато то допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени,каквито аргументи липсват в изложението на касатора.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касацонно обжалване на решение №ІІІ-68 от 14.04.2011г. на Бургаски окръжен съд,постановено по гр.д.№441/2011г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: