O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1095
София, 01.12.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 731 /2009 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 14 589/29.04.2009 година от З. Н. С. и Г. Н. А., и двамата от гр. В. чрез адв. Д срещу въззивнно Решение Nо 417 от 02.04.2009 година по гр. в.. д. Nо 2736/ 2008 год. на Варненския окръжен съд , с което е оставено в сила Решение Nо 3041 от 05.11.2008 година по гр.д. Nо 9402/2007 година на Варненския РС по отхвърления иск по чл. 108 ЗС за предаване владението на собствения им недвижим имот- ПИ Nо 1915 по ПНИ на с. Р.,с площ от 687 кв.м.,гр. Варна кв. Галата , възстановена в стари реални граници земеделска земя с Решение на ПК Варна.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е постановено в нарушение на съществени процесуални правила при събиране на доказателствата и тяхната преценка по делото и материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Съгласно изискванията на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК с изложение си по делото, жалбоподателят обосновава допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК с тезата , че основният процесуален въпрос „за обсъждане на всички доказателства по делото” е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и конкретно с представеното Решение/ определение/ Nо 6 от 10.01.2009 година на ВКС по чл. 288 ГПК, а този въпрос е от значение за точното прилагане на закона.
В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответната страна- Д. Л. , К. Л. , Д. добрев и Д. Б.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и с оглед на преценка на данните за данъчната оценката на имота от 10 406 лв. следва , че са спазени изискванията на чл. 280 ал.2 ГПК досежно размера на обжалваемия интерес , порди което и касационната жалба е процесуално допустима.
С обжалваното Решение , окръжният съд е оставил в сила решението на първата инстанция по отхвърления иск , заявен от З. С. и Г. А. по чл. 108 ЗС за предаване владението на собствения им недвижим имот- ПИ Nо 1915 по ПНИ на с.о. „Р”, с площ от 687 кв.м., гр. В. кв. Галата- Б. юг , възстановена в стари реални граници земеделска земя с Решение Nо 574/ 07,12.1998 година на ПК Варна на наследниците на Н. А. в терен по § 4 от ЗСПЗЗ. За да отхвърли иска , съдът е приел, че при възникналата конкуренция на правни основания- реституция по ЗСПЗЗ и трансформирано право на ползване в право на собственост в рамките на заявения за защита по чл. 108 ЗС , не може да зачете решението на ПК като надлежен титул за собственост , тъй като с това решение не са посочени точните граници на възстановената собственост, чиято процедура е преминала по реда на чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ, а в последствие и с издаване на решение по чл. 14 ал.1 ЗСПЗЗ за възстановяване собствеността на „овощна градина от 3 дка „, но без конкретизация на имота по граници.
С оглед на подаденото изложение по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК и обоснованите с него основания , настоящият състав на ВКС счита , че касационното обжалване НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ДОПУСНАТО , тъй като не са налице условията на чл. 280 ал. 1 т.1 и т.3 ГПК .
Поставеният процесуален въпрос „за обсъждане на всички доказателства по делото” касае начина на формиране на съдийското решение , а не самото решение като възприета правна теза. С въззивното решение не е нарушена трайно установената и прилагана от съдилищата практика за преценката на материалната доказателствена сила на писмените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, но доколкото би могло да се поддържа , че тази преценка е погрешна, то това обстоятелство би било от значение само ако е допуснато касационното обжалване на процесното въззивно решение.
Представеното за обосноваване на тезата , като съдебна практика. Определение по чл. 288 ГПК не е от категорията на актовете , визирани в чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като същото , макар и при още неизяснената му от гл,т. на правна теория и практика, правна природа, несъмнено няма задължителна сила .
Не може да се поддържа и основание за допустимост на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като поставеният въпрос следва да търси с произнасянето на ВКС такова ново разрешение , с което не само се цели да уеднакви съществуваща или нова практика по конкретен въпрос, но и това произнасяне би допринесло до ново виждане или осмисляне на проблема от гл.т. развитие на правния институт.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба вх. Nо 14 589/29.04.2009 година от З. Н. С. и Г. Н. А., и двамата от гр. В. чрез адв. Д срещу въззивнно Решение Nо 417 от 02.04.2009 година по гр. в.. д. Nо 2736/ 2008 год. на Варненския окръжен съд , с което е оставено в сила Решение Nо 3041 от 05.11.2008 година по гр.д. Nо 9402/2007 година на Варненския РС по отхвърления иск по чл. 108 ЗС за предаване владението на собствения им недвижим имот- ПИ Nо 1915 по ПНИ на с. О. „Ракитника,с площ от 687 кв.м.,гр. Варна кв. Галата , възстановена в стари реални граници земеделска земя с Решение на ПК Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :