О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1096
София, 19.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛСОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №264/2012 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от [фирма] – С., против въззивно решение 24.10.2011 г. по гр.д.№10033/2011 г. по описа на Софийския градски съд, а.о., ІІІ-Б състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №ІІ-56-221/29.3.2011 г. по гр.д.№29899/2010 г. по описа на Софийския районен съд, ІІ г.о., 56 състав с което е е обявен на основание чл.74, ал.4 КТ за недействителен трудов договор №965/24.7.2000 г, изменен със споразумение от 04.02.2010 г.- в частта относно уговорения в споразумението по чл.119 КТ изпитателен срок от три месеца, считано от 04.02.2010 г., сключен между С. А. К. от [населено място] и [фирма] – С.., и са уважени исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
Въззивната инстанция е приела, че уговорка за изпитване и неговата продължителност може да се постигне еднократно и само преди окончателното приемане на работа, като извода е обоснова с разпоредбата на чл.70, ал.1 КТ, а именно че целта на визираната уредба е чрез определяне на подходящ срок, който е с максимална продължителност шест месеца, страните или тази от тях в чиято полза е уговорен срокът, да проверят годността на работника или служителя за изпълняваната работа, респ. дали тя е подходяща за него. Съдът е стигнал до извод, че възприетият от работодателя подход за освобождаване от работа по реда на чл.70-71 КТ е неправилен, тъй като липсва правна възможност за трансформиране на трудов договор, по който работникът или служителят е приет окончателно на работа(независимо дали е той е за неопределен срок или срочен) в такъв със срок за изпитване, при положение, че се касае за една и съща трудова функция(длъжност). Прието е, че в тежест на работодателя е да докаже, че законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение, съответно да докаже, че съществено е променена трудовата функция на ищеца, което той не е сторил, в какъвто смисъл е останалата недоказана тезата, че се пораждали “специфични нужди” за преценка от страна на работодателя качествата на служителя. Въз основа на това са уважени исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.т.-.1-3 КТ.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като решаващ материалноправен въпрос се сочи: “Законосъобразно ли е договарянето между страни в трудово правоотношение на срок за изпитване, за която служителят не е бил изпитван и съответно срокът за изпитване не е дал възможност на работодателя да направи преценка за качествата на лицето и на способността му да изпълнява конкретните трудови функции, включени в длъжностната му характеристика ?”. Като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация С. А. К., посредством процесуалния си представител – Н. Н., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид писмения отговор на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок, поради което е процесуално допустима. Въззивното решение не следва обаче да бъде допуснато до касационно обжалване по следните съображения:
В изложението на касационния жалбоподател е поставен материалноправен въпрос, посочен по-горе, който обаче не е решаващ за изхода от спора. Решаващият извод на Софийския градски съд е свързан с това, че работодателят е следвало да докаже, че съществено е променена трудовата функция на ищеца, което според съда не е сторено. Поради това въпросът на касационният жалбоподател е трябвало да бъде отнесен към този решаващ извод.
Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по поставения от касатора въпрос.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение
24.10.2011 г. по гр.д.№10033/2011 г. по описа на Софийския градски съд, а.о., ІІІ-Б състав, по касационна жалба, вх.№110873/02.12.2011 г., подадена от [фирма] – С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: