О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1096
гр. София, 23.11.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на първи ноември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 743 по описа на Върховния касационен съд за 2010 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 629 от 13.05.2009 год. по гр. д. № 2543/2008 год. В. окръжен съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение от 26.09.2008 год. по гр. д. № 3925/2007 год. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявения от К. П. Г. от[населено място] срещу ОбСЗ – А. и [община] иск за признаване правото на наследниците на П. С. Б., починал на 25.03.1953 год., на възстановяване собствеността върху нива с площ 10 дка в м. „С.”, в землището на[населено място], [община], при описаните в решението граници.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ищцата К. П. Г., чрез пълномощника й адв. Н. Т., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и молба за отмяната му и вместо това предявеният иск бъде уважен или делото се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав.
Ответниците не са взели становище по жалбата.
В съдържащото се в самата касационна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и допълнителната молба от 8.07.2009 год., касаторката поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Счита, че изводите на въззивния съд са обусловени от незачитането на представения по делото протокол от 12.12.1950 год., установяващ отнемането на имота от наследодателя и включването му в стопанството. Изложени са съображениея за необходимостта от тълкуване на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ с оглед произнасянето по въпроса „дали писмените документи, установяващи извършването на замени по ЗТПС /отм./ са надлежни писмени документи, установяща правото на възстановяване на правата на собственика по отношение на включените в ТКЗС имоти”.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допускане на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
Искът с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е отхвърлен, тъй като от събраните доказателства не е установено процесният имот да е бил собственост на наследодателя на касаторката на поддържаното от нея придобивно основание – давностно владение от 1928 год. до 1949 год. Съдът е приел, че представеният по делото протокол за замяна на земи между кооператори и некооператори от 1950 год. не установява това обстоятелство, при липса на други писмени доказателства за придобивното основание.
Изводът на въззивния съд за неоснователност на предявения иск е обусловен от преценката на съда на представеното писмено доказателство – протокол за извършените заменки на полските имоти на некооператорите, включени в кооперативните блокове, от 1950 год., като същият е приел, че вписването на спорния имот в този протокол като такъв на наследодателя на ищцата не може да обоснове извод за правото му на собственост по давностно владение в периода от 1928 год. до внасянето му в стопанството. Съдът не е изложил съображения за изключването му като писмен документ по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ, поради което и поставеният от касаторката въпрос не е обусловил направените изводи във въззивното решение. Доводите й всъщност касаят оплакване за необоснованост на направените от въззивния съд изводи, което е касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК и не може да бъде обсъждано в настоящето производство. От друга страна, по поставения въпрос за приложението на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ е налице съдебна практика, включително и задължителна такава за съдилищата, което налага извода за липсата на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Наличието му предполага излагане на съображения, съобразно задължителните разяснения по т. 4 на ТР № 1/2009 год. на ОСГК на ВКС, каквито липсват в настоящия случай, поради което и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 629 от 13.05.2009 год. по гр. д. № 2543/2008 год. на Варненския окръжен съд по подадената от К. П. Г., чрез адв. Н. Т., касационна жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: