3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1096
София, 27.09.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 3634 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 93 от 18.02.2013 година по гр.д. № 1342/2012 година на Русенски окръжен съд е потвърдено решение № 1551 от 28.09.2012 г. по гр.д. № 2259/2012 г. на Русенски районен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от Л. С. Д.от [населено място] против Б. [фирма]. В решението е прието за установено, че ищцата е заемала длъжността „кондуктор” в Поделение за пътнически превози до 13.02.2012 г., когато трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата. Прието е, че уволнението е извършено незаконно, поради нарушение на чл. 329 КТ – по делото не е била установена обективността на преценката на работодателя за нивото на изпълнение на възложената работа на уволнената служителка; не е била установена неспособността и да работи в екип; не е било установено защо е дадена ниска оценка по показател „отговорно отношение към ресурсите”, а дадените преценки по определените от работодателя критерии разкриват противоречия поради различната оценка за едни и същи проявени качества при осъществяване на трудовата дейност. Уволнението е признато за незаконно като извършено в нарушение на чл. 329, ал.1 КТ; ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и е присъдено обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 2676 лева.
Касационна жалба против решението на Русенски окръжен съд е постъпила от Б. [фирма]. Поддържа се, че решението е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпросите: следва ли съдът да обсъди всички представени по делото доказателства и въведените с въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение; следва ли при преценка на доказателствата да съобрази правилата на логиката, както и законен ли е подборът, когато работодателят е изпълнил задължението си да определи подлежащите на съкращаване работници при съобразяване с обективните данни за притежаваните качества, умения и проявени в работата трудови резултати. Приложени са решение № 91 от 17.11.1971 г. по гр.д. № 73/1971 г. на ОСГК; решение № 50 от 01.07.1979 г. по гр.д. № 35/1979 г. ІV г.о. на ОСГК; Постановление № 7 от 27.12.1965 г. на Пленума на ВС НР; решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр.д. № 4744/2008 г. на І-во г.о. ВКС; Тълкувателно решение № 2 от 02.07.2004 г. по т.д. № 2/2004 г. на ОСГТК ВКС; Тълкувателно решение № 1 от 17.01.2001 г. на ОСГТК ВКС и Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГК ВКС.
Ответницата по касационната жалба Л. С. Д. счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение на Русенски окръжен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Доводите за постановяване на обжалваното решение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд са неоснователни. В съответствие с установената задължителна съдебна практика, въззивният съд е обсъдил всички доказателства по делото, препращайки към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл. 272 ГПК и излагайки доводи по всички въведени във въззивната жалба доводи за неправилност на решението на районния съд. Изводът на съда за допуснато нарушение на чл. 329, ал.1 КТ е формиран след преценка на всички свидетелските показания и при изложени собствени мотиви защо дадената от работодателя оценка на трудовите качества не отговаря на действителните факти по всеки от определените критерии за извършване на подбора. Съобразно правилата на логиката, съдът е обосновал изводите си, че дадената максимална оценка за количество извършена работа и минимална оценка за проявена сръчност при изпълнение на работата се явяват вътрешно противоречиви; че инцидентен конфликт с един от колегите не дава основание за ниска оценка на умението за работа в екип, а ниската оценка за „отговорно отношение към ресурсите” не е подкрепена с доказателства – не е установено към кои ресурси ищцата не е имала отговорно отношение и в какво се е изразявала тази безотговорност.
Въззивното решение е постановено в съответствие с Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГК ВКС, съгласно което преценката на работодателя кой от служителите работи по-добре подлежи на съдебен контрол, а в хода на съдебното производство по чл. 344, ал.1, т.1 КТ работодателят следва да установи действителните качества на оценяваните при подбора работници. В съответствие с Тълкувателното решение, въззивният съд е извършил преценка отговарят ли дадените от работодателя оценки на действителните качества на оценявания, а изводът за допуснато нарушение на чл. 329, ал.1 КТ е формиран след констатация, че работодателят не е установил, че уволнената служителка се справя по-незадоволително с трудовите си задължения спрямо предпочетените да останат на работа; че обективните данни за притежаваните качества, умения и проявени в работата трудови резултати не отговарят на дадените от работодателя оценки при подбора.
Приложените решения № 50 от 01.07.1979 г. по гр.д. № 35/1979 г. ІV г.о. на ОСГК (относно задълженията на съда при преценката на кой от родителите да бъде възложено упражняването на родителските права); Постановление № 7 от 27.12.1965 г. на Пленума на ВС НР (относно някои въпроси на второинстанционното производство по отменения ГПК от 1952 г.); Тълкувателно решение № 1 от 17.01.2001 г. на ОСГТК ВКС и Тълкувателно решение № 2 от 02.07.2004 г. по т.д. № 2/2004 г. на ОСГТК ВКС (относно касационното обжалване по реда на ГПК от 1952 г. (отм.) не следва да бъдат обсъждани предвид неотносимостта им към предмета на делото и повдигнатите от касатора правни въпроси.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 93 от 18.02.2013 година по гр.д. № 1342/2012 година на Русенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: