3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1096
София, 04.08.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на трети август две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Мими Фурнаджиева
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 331 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 364 от 07.12.2010 година по гр.д. № 574/2010 година на Хасковски окръжен съд е потвърдено решение № 472 от 13.07.2010 г. по гр.д. № 3225/2009 г. на Хасковски районен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗДД, предявен от К. Ф. Г. от [населено място] и Д. Ф. Г. от [населено място], Хасковска област против Д. К. Х. от [населено място] за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нот. акт № 200/2005 г. В решението е прието за установено, че на 07.12.2005 г. Т. Ф. Г. е прехвърлил на ответницата Д. Х. 2/3 ид. части от първи жилищен етаж от сграда и 1/3 ид. част от гараж, находящи се в [населено място], [улица] срещу задължение за издръжка и грижи при болест и немощ. На 12.01.2006 г. между страните по сделката е бил сключен граждански брак. През месец декември 2005 г. прехвърлителят Т. Г. е претърпял инсулт, след което състоянието му е налагало да бъдат полагани за него постоянни грижи, свързани не само с осигуряване на храна, но и с поддържане на личната му хигиена и тази на жилището му, закупуване на лекарства, осигуряване на медицински прегледи, отопление, консумативни разходи и пр. Ответницата не е пребивавала в жилището на прехвърлителя на имота, неин съпруг; отбивала се е периодично и за кратко, поради което всички грижи са били поети от близките му – роднини и приятели. Т. Ф. Г. е починал на 17.01.2009 г. и е оставил за наследници страните по делото – съпруга Д. Х. и братя К. Ф. Г. и Д. Ф. Г.. При така установените факти, въззивният съд е приел, че искът за разваляне на алеаторния договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане е основателен. Приел е, че ответницата не е изпълнила договорните си задължения; че престираните от нея грижи за прехвърлителя са били частични, непълни и непостоянни, а неизпълнението значително по обем, поради което е развалил договора за прехвърляне 07.12.2005 г. на основание чл. 87, ал.3 ЗЗД.
Касационна жалба против решението на Хасковски окръжен съд е постъпила от Д. К. Х.. Поддържа се, че решението е постановено в противоречие с практиката на съдилищата по приложението на чл. 87, ал.3 ЗЗД по въпросите: следва ли съдът да изгради убеждението си за фактите по делото въз основа на всички писмени и гласни доказателства; следва ли неизпълнението да е значително с оглед интереса на кредитора и следва ли съдът да зачете материалната доказателствена сила на официалните писмени документи. Приложени са решение № 708 от 09.05.2003 г. по гр.д. № 1467/2002 г. на Пето гражданско отделение на Върховния касационен съд и невлезли в сила решение № 277 от 05.01.2009 г. по гр.д. № 270/2008 г. на Видински районен съд; решение № 291 от 24.10.2005 г.по гр.д. № 2020/2005 т. на Великотърновски окръжен съд и решение от 07.06.2010 г. по гр.д. № 198/2010 г. на Ловешки окръжен съд.
Ответниците по касационната жалба К. Ф. Г. и Д. Ф. Г. я оспорват като неоснователна. Претендират съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Хасковски окръжен съд.
Не е налице твърдяното от касатора противоречие между изводите, формирани в обжалваното съдебно решение и изводите по приложението на чл. 87, ал. 3 ЗЗД, възприети в решение № 708 от 09.05.2003 г. по гр.д. № 1467/2002 г. на Пето гражданско отделение на Върховния касационен съд. Приложеното съдебно решение касае приложението на чл. 87, ал. 4 ЗЗД – хипотеза, в която ответникът по иск за разваляне на договор е предложил изпълнение на задължението в хода на съдебния процес, т.е. касае хипотеза, неотносима към спорното правоотношение, при което изпълнение на задължението е било дължимо до смъртта на прехвърлителя.
Не са налице и доказателства за противоречива практика по приложението на чл. 12 ГПК, чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 179 ГПК. Представените към касационната жалба невлезли в сила решения на окръжни съдилища не следва да бъдат обсъждани, тъй като не формират съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК – т. 3 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС. Независимо от изложеното, доводът за допускане на касационно обжалване поради наличие на противоречива съдебна практика по обуславящите изхода на делото въпроси е неоснователен. В съответствие с установената съдебна практика по приложението на чл. 87, ал. 3 ГПК, въззивният съд е приел, че поетото от ответницата задължение по алеаторния договор е налагало полагане на редовни грижи и осигуряване на постоянна издръжка; че договорът подлежи на разваляне когато по делото е доказано значително неизпълнение с оглед интереса на кредитора. В съответствие с утвърдената практика по приложението на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, въззивният съд е обсъдил всички представени по делото доказателства, отнисими към спорното право, зачитайки в съответствие с чл. 179 ГПК материалната доказателствена сила на официалните документи досежно обстоятелствата, касаещи прехвърляне на процесния имот, сключен между страните по сделката граждански брак, смъртта на прехвърлителя и наследниците му по закон; обсъдил е и обстоятелствата, удостоверени с пълномощно от 19.11.2008 г., с което прехвърлителя е овластил ответницата да получава пенсията му, социални надбавки, обезщетения и суми по влогове, както и данните за настаняването му в пансион –хоспис, непосредствено преди смъртта му и е формирал изводите си, съпоставяйки всички доказателства, в т.ч. и свидетелските показания след анализ за достоверността им.
Въведеното от ответниците по касация К. Ф. Г. и Д. Ф. Г. искане за присъждане на съдебни разноски следва да бъде оставено без уважение предвид липсата на доказателства за извършването им в касационната инстанция.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 364 от 07.12.2010 година по гр.д. № 574/2010 година на Хасковски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: