О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1096
гр.София, 07.10.2015г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
любка андонова
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 3788 описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 09.03.2015г. по гр.д.№1077/2014г. на ОС Благоевград, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.92 ЗЗД.
Жалбоподателят –И. М. С., чрез процесуалния си представител в писмено становище поддържа, че обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. e недопустимо.
Ответникът М. С. Г., чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение е отхвърлил предявения от И. М. срещу М. С. иск с правно основание чл.92 ЗЗД за сумата 20 000 лева дължима се неустойка за неизпълнено споразумение по чл.51 СК
Прието е, че производството по делото е образувано въз основа на предявен осъдителен иск от И. М. срещу М. С. с който се иска от съда да осъди ответника да заплати на ищцата, сумата от 20 000лв./двадесет хиляди лева/, представляваща дължима от неизправна страна неустойка, считано от 01.01.2012г. до датата на предявяване на иска, произтичаща от одобрено по съдебен ред споразумение по чл.51 от СК, с влязъл в сила съдебен акт- Решение № 4284/27.05.2011г. по гр.д.№ 3402/2010г. на РС Благоевград, както и за заплащане на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на иска до изплащане на дължимото, както и направените по делото разноски.
Установено е, че страните по делото И. М. и М. Г. са бивши съпрузи и бракът им е прекратен с развод въз основа на Решение № 4284/27.05.2011г. по гр.д.№ 3402/2010г. по описа на РС Благоевград. Установено е от приетото Удостоверение за раждане № 001722 от 16.11.1989г., че от брака си двамата имат родена дъщеря – С. М., която към момента на прекратяването на брака е била пълнолетна, както и че през време на брака си страните са придобили правото на собственост върху недвижим имот: жилище в [населено място].
Изложени са съображения за това, че видно с постигнатото споразумение по чл. 51 ал.1 от СК, с оглед окончателното уреждане на бъдещите имуществени отношения, е постигнатото от страните съгласие в следния смисъл: „при прекратяване на брака и СИО страните да преотстъпят притежаваните квоти на съсобственост на родената от брака на страните пълнолетна дъщеря С., която по силата на общ дарствен акт, изповядан нотариално до края на 2011г. да стане единствен приобретател- собственик на имота, при условия на запазено вещно право на съпруга, пожизнено и безвъзмездно”.
Съдът е счел, че при тълкуване волята на страните следва да се приеме, че те са поели задължението да сключат „общ дарствен акт”, т.е. договора за дарение до края на 2011г. При тези данни съдът е приел, че страните са обещали сключването на договор за дарение и настъпване на правата за бенифициента- дъщеря им, но едва след сключването на договора за дарение, което с оглед и на направеното възражение за нищожност от страна на ответника не е могло да произведе своето правно действие поради приложението на нормата на чл. 226, ал.1 ЗЗД. Посочено е, че дори и сключеният договор да бъде разглеждан като договор в полза на трето лице, то очевидно е че двамата съпрузи като обещатели, са си обещали договора да бъде изповядан с нотариален акт, като същевременно са приели действието на договора за дарение да настъпи след неговото сключване в нужната форма, като са приели и срок за изповядване на сделката в нотариална форма- до края на 2011г. , поради което е налице обещание за дарение, което не е произвело действие.
Съдът е изложил съображени и за това, че поради липса на уговорен между страните максимален размер на дължимата неустойка се е стигнало до нейната прекомерност, която води на извода за нарушаване на добрите нрави и до извода за нищожност на договорената неустоечна клауза от споразумението между съпрузите.
С оглед на изложените в решението съображения съдът е достигнал до извод, че предявеният иск с правно основание чл.92 ЗЗД е неоснователен, тъй като постигнатото между страните споразумение е недействително и не се дължи заплащане на неустойка за неговото неизпълнение.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението си съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да обсъди всички специфични за спора обстоятелства с оглед естеството на спорното правоотношение, възникнало по силата на утвърдено споразумение по чл.51 СК при преценката за неговата действителност и за това налице ли е недействителност при конкретно уговаряне на права в полза на трето лице и същинския правен статус на страните в имуществено правоотношение, възникнало с утвърждаване на споразумение по чл.51 СК. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Представя решение от 02.05.2012г. по гр.д.№884/2011г. ВКС-ІVг.о., в което е прието, че със сключването на обещания окончателен договор (в предвидената от закона форма; при договора за продажба на недвижим имот – във формата на нотариален акт), се погасява поради неговото изпълнение, именно и единствено това, посочено по-горе, основно организационно задължение на страните по предварителния договор. и решение № 573 от 25.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 169/2009 г., IV г. о , в което е прието, че прехвърлянето на правото на собственост става със самия договор в полза на трето лице при условие, че е валиден.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на воззъвното решение по поставените от жалбоподателя въпроси. На същите съдът е дал отговор в съответствие с практиката на ВКС, изразена и в постановени по реда на чл.290 ГПК решения: решение № 121 от 23.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1428/2011 г., IV г. о., ГК и решение № 755 от 11.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 27/2010 г., I г. о., ГК. В същата се приема, че одобреното от брачния съд споразумение, с което страните се съгласяват да уредят отношенията си във връзка с имуществата, придобити по време на брака посредством възмезден придобивен способ, като ликвидират съсобствеността върху тях, поражда вещно-прехвърлително действие. Приема се, че със споразумението по съпрузите могат както да уредят най-пълно имуществените последици от развода, така и да определят съдържанието на отношенията си по повод придобитите през време на брака имущества. В съответствие с тази практика съдът е приел, че сключеното в конкретния случай споразумение между страните не е породило действие, тъй като то е недействително с оглед изричната разпоредба на чл.226, ал.1 ЗЗД и не се дължи заплащане на уговорената с него неустойка, поради което е отхвърлил предявения иск като неоснователен.
Така установената практика не е неправилна, поради което не е налице и соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като не се налага да се допусне касационно обжалване за да бъде коригирина същата.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателката следва да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 600 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 09.03.2015г. по гр.д.№1077/2014г. на ОС Благоевград.
ОСЪЖДА И. М. С. да заплати на М. С. Г. сумата 600 лева разноски пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: