4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1097
С., 1.10. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 27 септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 331/2012 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. И. П. и Г. Димитрова П. против въззивно решение № 569 от 08.12.2011 г. по гр. дело № 888/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е прието за установено по отношение на жалбоподателите, че в полза на ищеца Искрен В. В. съществува вземане по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата 7823,32 лв. получена от жалбоподателите на основание предварителен договор за продажба на недвижим имот сключен между страните на 11.11.2009 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението 24.03.2010 г. до окончателно изплащане на сумата и е потвърдено решение № 722 от 22.07.2011 г. по гр. дело № 2172/2011 г. на Пазарджишки районен съд в частта, с която иска е отхвърлен за сумата до 9779,60 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателите поддържат, че в противоречие с представена съдебна практика са разрешени въпросите – има ли право съдът да основе изводите си въз основа на невъведени в спора твърдения на страните по делото; имат ли право ответниците да предложат изпълнение на тяхното задължение срещу изпълнение на насрещно задължение на другата страна за плащане и подлежи ли даденото между страните на връщане, ако договорът между тях не е развален – приложно поле да допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК.
Ответникът Искрен В. В. в писмен отговор оспорва основанието за допускане на касационно обжалване, поради липса на противоречие между изводите на съда за уважаване на иска и представената от жалбоподателите съдебна практика. Изложени са съображения и по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният от жалбоподателите процесуалноправен въпрос се поддържа с твърдения, че съдът е постановил решението си, като се е позовал на невъведени в исковата молба факти и обстоятелства.
С обжалваното решение е прието, че забавата на приемателя (купувач) по предварителния договор за заплати остатъка от продажната цена, според договорените срокове, е в пряка и непосредствена причинна връзка с неизпълнение на задължение на обещателите (продавачи) да подсигурят всички необходими документи за отпускане на поискан от приемателя заем от Д., т. е. прието е, че неговата забава е поставена в зависимост от забавата на насрещната страна по договора, при което нито обещателите могат да задържат задатъка, нито приемателят може да получи двойният му размер. Това са решаващите мотиви на съда, за да уважи иска и присъди на приемателя размера на дадения от него задатък.
В проведеното открито съдебно заседание след пристъпване на съда към изясняване фактическата страна на спора, с оглед заетата от представителя на ответниците позиция, че ищецът не е имал готовност да получи заем за изплащане остатъка от цената, при условията на чл. 143, ал. 2 ГПК, представителят на ищеца е направил пояснения и допълнения на факти по това твърдение, без да променя основанието на иска, относими към неизпълнение на поето с договора задължение – ответниците да представят поискани от банката доказателства, които не са осигурени поради техни задължения към държавата, което осуетило отпускането на заявен от ищеца заем от Д.. В този смисъл съдът е разгледал иска, с който е бил сезиран, съобразявайки наведените от страните доводи и възражения и относимите за спора релевантни факти. Тези изводи не влизат в противоречие с приетото в представеното от жалбоподателите решение по гр. дело № 1269/2009 г. на ВКС, четвърто г. о., в което са разисквани приложението на чл. 129 ГПК, относно задълженията на съда по отстраняване нередовнисти в исковата молба, какъвто проблем по настоящия спор не е повдиган, приложението на чл. 140 ГПК, чл. 145 ГПК и чл. 146 ГПК, по които няма формулирани въпроси, като в посоченото съдебно решение, съдът е дал отговор на въпрос, кой определя предмета на спора и в какви рамки съдът се произнася, по обжалвано решение, с което е обезсилено първоинстанционно решение и е прекратено производството по делото, какъвто не е настоящия случай.
М. въпрос дали даденото между страните подлежи на връщане, ако договорът не е развален, не обуславя решаващите изводи на съда за уважаване на иска, тъй като процесният договор е бил развален още с отправената от приемателя покана до обещателите да му върнат получения задатък в двоен размер, в която се съдържат твърдения, че договорът е прекратен, или най-късно, той е прекратен с подаване на исковата молба от приемателя, съдържаща същото искане – връщане единичния размер за задатъка, т. е. въпросът, че договорът е прекратен с подаване на исковата молба не е стоял като спорен по делото.
Представената от жалбоподателите съдебна практика – решения по т. д. № 732/2005 г., второ т. о. ВКС и т. д. № 273/2008 г., второ т. о. ВКС са по приложението на чл. 82 ЗЗД и чл. 90, ал. 1 ЗЗД, с които е прието, че възражението за неизпълнен договор е общо средство за защита срещу насрещно изискуемо задължение от същото правно основание и е способ за едновременно изпълнение, с което се цели осигуряване на реалното изпълнение на насрещното задължение по договора. Прието в тези решения не касаят предмета на спора по настоящето дело – установяване на вземане на даден по предварителен договор за покупко-продажба задатък и неговото връщане, поради неизпълнено задължение на насрещната страна – уважен с обжалваното решение, поради неуказано съдействие (неизпълнено задължение) от насрещната страна, без което другата страна не е могла да предложи изпълнение – случай касаещ двустранни облигационни задължения с едновременно изпълнение на насрещните задължения, при която страната може да изпадне в двойна забава, като кредитор и като длъжник, различен от разрешените с представената съдебна практика случаи.
Предвид изложеното не се установява приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на делото жалбоподателите ще следва да заплатят на другата страна съдебните разноски за настоящето производство в размер на 1680 лв. адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 569 от 08.12.2011 г. по гр. дело № 888/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд
ОСЪЖДА Г. И. П. и Г. Димитрова П. да заплатят на Искрен В. В. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 1680 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ