2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1097
С., 23.10. 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесети октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 3878/2014год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Военно формирование 22620 [населено място] срещу решение по гр.д. № 4564/2013 год. на Софийски градски съд, ІІ”в”състав, с което е потвърдено решение №ІІ-58-4/08.02.2013 год. по гр.д. №42831/2012 на СРС, 58 състав, в частта, с която е признато за незаконно уволнението на Н. В. А. и същото е отменено ; Н. В. А. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и му е присъдено обезщетение по чл. 225,ал.1 КТ в размер на 22 620 лв. за периода от 17.07.2012 год. – 17.01.2013 год. Присъдени са такси и разноски.
Към касационната жалба е представено и Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Н. В. А. не взема становище относно допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт , поради което е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките за допустимост на касационното обжалване.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил уважаването на исковете по чл. 344,ал.1,т.1,2,3 КТ от първоинстанционния съд като е приел, че работодателят не е установил в процеса основанието, на което уволнението е извършено, а именно съкращаване в щата, както и извършването на подбор по чл. 329 КТ.
Посочено е, че установяването на тези обстоятелства е било в тежест на работодателя, което му е указано с доклада на първоинстанционния съд и е даден срок за представяне на доказателства в тази насока. В дадения от съда срок такива доказателства не са представени. В първото по делото заседание ответникът – касатор е представил доказателства за извършен подбор, които не са приети от съда , доколкото не са представени в срок. По същите съображения тези доказателства не са приети и от въззивната инстанция като въззивният съд е приел, че първоинстанционния съд е действал в съответствие с процесуалните правила и не е налице хипотезата на чл. 266,ал.3 ГПК.
Поставените с Изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК въпроси касаят единствено доказването на второто основание за незаконност на уволнението – а именно липсата на доказателства за законосъобразно извършен подбор и оттам извод, че подбор не е бил извършен. Изходът на спора в случая обаче се определя от изводите на съда за недоказаност на основанието на извършеното уволнение, а именно съкращаването в щата, като съображенията за подбора имат допълващ характер. Доколкото формулираните правни въпроси нямат обуславящ изхода на спора характер , същите нямат характер на въпроси по см. на по чл. 280,ал.1 ГПК, предвид разясненията дадени с ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 год., което е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение по гр.д. № 4564/2013 год. на Софийски градски съд, ІІ”в”състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: