3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1097
София, 27.09.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 3602 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 364 от 27.02.2013 година по гр.д. № 84/2013 година на Пловдивски окръжен съд е потвърдено решение № 374 от 27.07.2012 г. на Асеновградски районен съд в частта му, с която предявеният от А. Г. Ц. от [населено място] против И. М. П. от [населено място] иск с правно основание чл. 240 ЗЗД за сумата 15000 лева е отхвърлен като неоснователен. Първоинстанционното решение на Асеновградски районен съд е влязло в сила като необжалвано в частта му, с която искът с правно основание чл. 240 ЗЗД за сумата 15000 лева е уважен по отношение на ответника К. К. П.. В решението е прието за установено, че по време на брака между ответниците И. М. П. и К. К. П., прекратен на 16.11.2011 г., ищецът е предоставил на ответника К. П. в заем сумата 15000 лева. Средствата от получения заем не са били изразходвани за семейни нужди, нито за целта, която заемополучателя е заявил пред ищеца при получаването му – за спешното провеждането на лечение на съпругата му. Прието е, че ответницата И. М. П. не отговаря солидарно за връщането на получената от бившия и съпруг заемна сума; че презумпцията по чл. 32, ал.2 СК (25, ал.2 СК отм.) е опровергана, тъй като е установено по безсъмнен начин, че поетото от единия съпруг парично задължение не е за задоволяване нужди на семейството. Искът за солидарното осъждане на ответницата И. М. П. за връщане на получения заем е отхвърлен като неоснователен.
Касационна жалба против решението на Пловдивски окръжен съд е постъпила от А. Г. Ц. от [населено място]. Поддържа се, че е налице противоречие в съдебната практика по въпросите: презумира ли се солидарната отговорност на съпрузите по чл. 32, ал.2 СК; оборима ли е тази презумпция и как се разпределя доказателствената тежест при оборването и; обусловена ли е солидарната отговорност на съпрузите по чл. 32, ал.2 СК от преценката дали сумата е разходвана за нуждите на семейството; към кой момент следва да се преценява възникването на солидарността и какво следва да се разбира под понятието „поемане на задължения”, употребено в чл. 32, ал.2 СК, които въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Приложени са решение № 211 от 23.07.2012 г. по гр.д. № 177/2011 г. на ІV г.о. ВКС; определение № 1135 от 29.10.2012 г. по гр.д. № 308/2012 г. ІV г.о. ВКС и решение от 08.07.2003 г. по гр.д. № 2529/2002 г. на Пловдивски окръжен съд.
Ответникът по касационната жалба И. М. П. я оспорва като неоснователна. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение на Пловдивски окръжен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Повдигнатите в касационната жалба въпроси по приложението на чл. 32, ал.2 СК са разрешени в установената съдебна практика, съгласно която съпрузите отговарят солидарно само в случаите, когато задължението е поето за задоволяване нужди на семейството; презумпцията по чл. 32, ал.2 СК е оборима, като в тежест на оспорващият съпруг е да докаже, че заемната сума не е разходвана за семейни нужди, израз на която практика е и приложеното към касационната жалба решение № 211 от 23.07.2012 г. по гр.д. № 177/2011 г. на ІV г.о. ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. В съответствие с установената практика в решението е прието, че при доказателства, че получената от единия съпруг заемна сума не е разходвана за семейни нужди, то солидарната отговорност на неучаствалия в договора за заем съпруг не може да бъде ангажирана; че в резултат на проведеното от оспорващия съпруг доказване презумпцията за солидарна отговорност е оборена.
Това разрешение на повдигнатите въпроси по приложението на чл. 32, ал.2 СК е дадено и в решение № 24 от 23.04.2013 г. по гр.д. № 308/2012 г. ІV г.о. ВКС (определение № 1135 от 29.10.2012 г. по допускане на касационно обжалване) и решение от 08.07.2003 г. по гр.д. № 2529/2002 г. на Пловдивски окръжен съд, съгласно които съпрузите са задължени солидарно, когато заемът е получен и разходван за семейни нужди.
Неоснователен е и доводът за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.3 ГПК по въпроса как следва да се тълкува понятието „поемане на задължения”, употребено в чл. 32, ал.2 СК. Текстът на чл. 32, ал.2 ГПК е ясен, точен и не се нуждае от тълкуване, а по въпроса за поемането на задължения по време на брака е налице установена съдебна практика, съгласно която всяко поемане на задължение – независимо дали чрез двустранна сделка или едностранно задължение води до солидарна отговорност на съпрузите, освен при оборване на презумпцията, че получените средства са действително изразходени за семейни нужди.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответницата по касация следва да бъдат присъдени направените в производството разноски в размер на 400 лева, съставляващи възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 17.05.2013 г. с адвокат В. Д. от А. адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 364 от 27.02.2013 година по гр.д. № 84/2013 година на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА А. Г. Ц. с ЕГН [ЕГН] да заплати на И. М. П. сумата 400 (четиристотин) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: