3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1097
София 04.08.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на трети август две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Мими Фурнаджиева
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 141 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 219 от 17.11.2010 година по гр.д. № 449/2010 година на Великотърновски апелативен съд е потвърдено решение № 195 от 21.07.2010 г. по гр.д. № 310/2009 г. на Ловешки окръжен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 28, ал.1 ЗОПДИППД, предявен от Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност против Х. Н. К. и Т. П. К., двамата от [населено място] за отнемане на придобито в съпружеска общност имущество на обща стойност 248090 лева, съставляващо жилищна сграда в [населено място], леки и товарен автомобил и равностойност на полученото за отчужден лек автомобил. В решението е прието за установено, че ответникът Х. Н. К. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 339, ал.1 НК затова, че на 08.03.2007 г. е държал в дома си боеприпаси – кутия със сто броя патрони, без да има за това надлежно разрешение, за което с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 247/2007 г. на Луковитски районен съд му е наложено наказание пробация. Прието е, че имуществото, чието отнемане се претендира, придобито в периода 1984 г. -2009 г., в съотношение към минималната работна заплата (М.) за страната към съответните години е 1220,38; че в същия период ответниците са имали доход в съотношение към М. – 4016,21 и разход 2554,61, поради което не е налице несъответствие между приходи и разходи; че е установен законен източник на доходи за придобиване на имуществото, поради което претенцията за отнемането му е неоснователна.
Касационна жалба против решението на Великотърновски апелативен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. Поддържа се, че обуславящите изхода на делото въпрос по приложението на чл. 28 ЗОПДИППД – следва ли да се включват към придобития от проверяваното лице законен доход и средствата, получени като командировъчни пари и приложима ли е разпоредбата на чл. 162 ГПК, когато липсват запазени писмени доказателства за изплатени командировъчни пари, са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Поддържа се, че въззивното решение е постановено в противоречие с изводите по приложението на чл. 215 КТ и чл. 228, ал.2 КТ, формирани в решение № 1083 от 26.09.2006 г. по гр.д. № 2903/2003 г. на Трето гражданско отделение на ВКС и решение № 1047 от 23.06.2006 г. по гр.д. № 2875/2003 г. на Второ гражданско отделение на ВКС.
Ответниците по касационната жалба Х. Н. К. и Т. П. К. считат, че не са налице условия за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение при условията чл. 280, ал.1, т., т.3 ГПК са неоснователни. Въпросът следва ли да се включват към придобития от проверяваното лице законен доход и средствата, получени като командировъчни пари не се явява от значение за точното приложение на чл. 28 ЗОПДИППД. Несъмнено, с оглед целта и смисъла на ЗОПДИППД – предотвратяване и ограничаване на възможностите за извличане на облаги от престъпна дейност и предотвратяване разпореждането с имущество, придобито от престъпна дейност, на отнемане подлежи имуществото, придобиването на което е пряко или косвено свързано с престъпната дейност на проверяваното лице.Установяването на законен източник за придобиване на имуществото, в т.ч. установяването, че не е налице трансформация на средства, придобити от престъпление, изключва предположението, че придобитото имущество е свързано с престъпната дейност. Законен източник на средства е всеки доход на лицето, придобит от труд, какъвто доход са и получените и неизразходвани в пълния им обем средства за командировка. Формираните от въззивния съд изводи, че получените от ответника командировъчни пари като международен шофьор в [фирма] в периода 1984 г. – 2007 г. следва да се прибавят към законните му приходи, са в съответствие със смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД да се отнема в полза на държавата само имущество, за което може да се направи основателно предположение, че придобиването му е свързано с престъпната дейност на лицето, доколкото не е установен законен източник – в този смисъл и решение № 806 от 10.02.2011 г. по гр.д. № 1335/2009 г. на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Не се налага и тълкуване в посочения от касатора аспект на нормата на чл. 162 ГПК, съгласно която, когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за размера му, съдът определя размера по своя преценка или взема заключение на вещо лице. Съгласно т.10 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. ОСГТК ВКС, съдът може по свой почин да допусне експертиза, която да извърши проверка на доказателства, за изясняването на които се изискват специални знания. При доказателства, че проверяваното лице е извършвало определена работа (международен шофьор в [фирма]), унищожаване документацията на предприятието не по вина на проверяваното лице (поради изтичане на нормативно установения срок за съхранението и), свидетелски показания за получавани в периода командировъчни пари (което следва и от характера на извършваната работа) и за спестяването им, то съдът е допуснал икономическа експертиза, която да изчисли изплатените командировъчни средства в съотношение с работните заплати в изпълнение на задължението си по т.10 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. ОСГТК ВКС.
Неоснователен е и доводът за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК. Липсва противоречие между изводите, формирани в обжалвания съдебен акт и приложените решения № 1083 от 26.09.2006 г. по гр.д. № 2903/2003 г. на Трето гражданско отделение и решение № 1047 от 23.06.2006 г. по гр.д. № 2875/2003 г. на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд, съгласно които работодателят не може да определя по-ниски размери на командировъчни пари от нормативно установените, тъй като това би противоречало на чл. 215 КТ и чл. 228, ал.2 КТ.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 219 от 17.11.2010 година по гр.д. № 449/2010 година на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: