5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1097
С., 07.10. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 5 октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 441/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищцата С. Н. С. и по касационна жалба на ответника В. И. С. против въззивно решение на Софийски градски съд от 23.07.2010 г. по гр. дело № 12811/2009 г., с което след отмяна решението на първоинстанционния съд е отхвърлен иска за обявяване нищожността на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 49/2002 год. на нотариус с район на действие Софийски районен съд, с който С. Н. С. продала на сина си В. И. С. пет броя ниви в землището на [населено място], подробно описани в диспозитива на решението като привиден, прикриващ действителен договор за дарение.
В изложение за допускане на касационно обжалване по касационната жалба на С. Н. С. се поставят процесуалноправните въпроси за отношението между иска по чл. 26, ал. 2 ЗЗД за установяване нищожността на привиден договор и иска по чл. 17, ал. 1 ЗЗД за разкриване на привидната сделка при относителна симулация; за разпределяне на доказателствената тежест по тези искове и въпроса представлява ли обратен документ декларация, подписана от страните сключили договора, но неподписана от неучастващ в сделката съпруг и какво е доказателственото значение на документа за този съпруг. Представени са съдебни решения на Върховния касационен съд по гр. дело № 1006/2004 г. и гр. дело № 990/2002 г., чрез които жалбоподателката обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. В хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е поставен и процесуалноправния въпрос следва ли съдът да отхвърли иска за установяване нищожността на привиден договор, без да се претендират от ищеца последиците на прикритата сделка, ако са налице доказателства за привидността на договора.
В изложение за допускане на касационно обжалване по касационната жалба на В. И. С. са поставени процесуалноправните въпроси – нищожно ли и решението на въззивния съд, с което е отменено решение на първоинстанционния съд, без да е подадена жалба в тази част, и валидно ли е решението на въззивния съд, с което служебно се е произнесъл по въпроса за разкриване на дисимулативната сделка, без да е подадена жалба. Представени са съдебни решения на Върховния съд, чрез които се обосновава приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. В останалата част изложението се припокрива с изложението на другия жалбоподател.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан установителен иск за нищожност на договор намира, че касационните жалби са допустими, подадени са в срок и са редовни.
По процесуалноправния въпрос за валидността и допустимостта на обжалваното решение.
В изложението на касатора С. се поставя въпроса нищожно ли е въззивното решение в частта му, с която въззивният съд се е произнесъл служебно по въпроса за разкриване на дисимулативната сделка без да е била подадена жалба срещу първоинстанционното решение в тази му част.
Отговора на така поставения въпрос е отрицателен, тъй като характеристиките за нищожно решение са други. Ако съдът се е произнесъл по иск, с който не е бил сезиран, респ. е отменил решение, по отношение на което не е била подадена жалба, решението е недопустимо, тъй като не отговаря на изискванията, при които делото може да се разгледа по същество.
Обжалваното решение не е нищожно, нито е недопустимо.
С първоинстанционното решение оспореният договор за покупко-продажба е бил прогласен за нищожен, като привиден и на основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД е установено, че прикрива действителен договор за дарение. Това решение е обжалвано от втория ответник и видно от съдържанието на въззивната жалба решението е обжалвано изцяло, т. е. и в частта му, с която са приложени правилата относно прикритото, или въззивният съд се е произнесъл в рамките на въззивната жалба.
По процесуалноправните въпроси на ищцата С. С..
Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД нищожни са всички привидни договори. Привидни са договорите, при които страните нямат воля да бъдат обвързани така, както постановява договорът. Когато волята на страните по сключеното съглашение е само да създадат привидни правни последици на обвързаност, които те не желаят, симулацията е абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат обвързани по начин различен от посочения по сключеното съглашение симулацията е относителна. И в двата случая явната сделка е нищожна. Ако страните имат воля да бъдат обвързани по различен начин, съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗД прикритото съглашение ги обвързва, ако са изпълнени изискванията за неговата валидност.
Исковете за обявяване на привидността по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и за разкриване на симулацията по чл. 17, ал. 1 ЗЗД имат различен предмет – единият нищожността на явната сделка, а другият – обвързващата сила на прикритото съглашение. Чрез разпоредбата на чл. 17 ЗЗД се урежда съотношението между привидната и прикритата сделка, както и действието на привидните сделки по отношение на трети добросъвестни лица.
Когато ищецът претендира, че явната сделка е нищожна като привидна и иска да се освободи от нея, в негова доказателствена тежест е да установи, че действителната воля на страните сключили договора не е такава, каквато е отразена в него. За основателността на този иск е без значение дали има прикрито съглашение, и ако има, какво е то. Явната сделка ще е привидна, както ако не съществува прикрито съглашение, така и ако съществува валидно прикрито съглашение, но също и ако прикрито съглашение и нищожно.
В доказателствена тежест на страната, която претендира, че съществува прикрито съглашение е да докаже неговото съдържание.
В случая е предявен иск за обявяване нищожността на договора за покупко-продажба като привиден и според изложеното в исковата молба, привидността произтича от симулиране на клаузата за насрещната престация на приобретателя за заплащане на продажната цена. По иска първият ответник е заявил, че продажбата е привидна и прикрива дарение, а втората ответница – негова бивша съпруга е оспорила иска с твърдението, че страните по договора са обвързани от покупко-продажба, по която цената е изплатена на продавачката.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил иска за нищожност на договора като привиден, прикриващ договор за дарение. Решението не влиза в противоречие с представената съдебна практика за отношението между исковете по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и чл. 17, ал. 1 ЗЗД, тъй като претенцията е за нищожност на договора като привиден и от твърденията в исковата молба съдът е извел вида на симулацията като относителна.
По въпроса представлява ли „обратен документ” декларация, подписана от страните сключили договора, но неподписана от неучастващ в сделката съпруг и какво е доказателственото значение на документа за този съпруг.
Материалноправната характеристика на обратния документ изисква, той да е съставен нарочно и да съдържа уговорки, чрез които се цели разкриване на симулацията и установяване на вътрешните отношения между страните, т. е. според естеството на договора страните признават или неговата привидност, или прикритото съглашение. При наличието на такъв документ, за доказване на симулацията, свидетелите са недопустими. Ако обратният документ не удовлетворява посочените материално – правни изисквания, той служи за начало на писмено доказателство.
С обжалваното решение съдът е приел, че съставената между ищцата и първия ответника писмена декларация, в която същите са заявили, че по сключения между тях договор за покупко-продажба пари не са броени и сделката е дарение, има характер на обратно писмо между страните по договора, но тя е непротивопоставима и не обвързва втората ответница, която не е участвала в съставяне на декларация, макар към този момент да е била в брак с купувача по договора, другия ответник, и да черпи права от придобивната сделка. Писмената декларация е приета като начало на писмено доказателство, дало основание на съда да допусне свидетелски показания по изясняване валидността на оспорения договор. Този извод не влиза в противоречие с трайната съдебна практика на ВКС по поставения правен въпрос за характера на обратния документ, доказателствената сила и правната стойност на документа спрямо другия приобретател на имотите, който не е участвал в съставянето му – решение по гр. дело № 1536/2009 г. на ВКС; решение по гр. дело № 1147/2003 г. на ВКС; решение по гр. дело № 907/2003 г. на ВКС.
Предвид изложеното, поставените правни въпроси, с обжалваното решение, не са разрешени в противоречие с установената съдебна практика на ВКС, поради което не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 23.07.2010 г. по гр. дело № 12811/2009 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ