4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1098
София,23.11.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 810 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Н. Ш. и Н. Й. Ш. срещу въззивното решение на Русенския окръжен съд,постановено на 09.03.2010г. по гр.д.№11/2010г.,с което е отменено решението на първоинстанционния съд в частта,с която е отхвърлен иска за собственост върху 111кв.м. от ПИ 688 и в частта за разноски и вместо това е признато за установено по отношение на Л. Н. Ш. и Н. Й. Ш.,че С. Н. В. и Л. Б. В. са собственици на 111кв.м. от поземлен имот с идентификатор 63427.10.688 по кадастралната карта на[населено място],кв. С. к.,с триъгълна форма и граници,очертани по точките А,В и С по скицата към заключението на в.л.Ф.,представляваща неразделна част от решението,върху който Н. И. Ш. и И. И. Ш. имат запазено пожизнено право на ползуване и Л. Н. Ш. и Н. Й. Ш. са осъдени да предадат на Н. И. Ш. и И. И. Ш. владението върху тази част.
В изложението към подадената касационна жалба се поддържа като основание за допускане до касационно обжалване,че въззивният съд се е произнесъл по непредявен иск /вместо по иск с правно основание чл.108 ЗС,при предявяването на който ищците са се позовали на действуващата кадастрална карта,съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл.53,ал.2 ЗКИР,т.е. по материалноправен спор,като с произнасянето си е отстранил грешка в кадастралния план/ в противоречие с практиката на ВКС /т.18 на ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС/; по въпроса може ли да се уважи иск по чл.108 ЗС при условие,че ищците не са придобили имота,за собствеността върху който претендират,по който въпрос поддържат,че е налице противоречива практика на съдилищата с оглед посоченото в изложението решение №2419/1969г. на І ГО на ВС,както и по въпроса следва ли като е налице влязла в сила заповед от 2003г.,издадена на основание чл.16,ал.7 вр. чл.110,ал.1 ЗУТ,която предвижда,че е издадена при неприложена регулация,съдът да постановява решението си като се съобразява с предходен регулационен план,чието действие е прекратено,за който въпрос поддържат,че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба С. Н. В.,Л. Б. В., И. И. Ш. и Н. И. Ш. изразяват становище,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.Претендират заплащане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че С. и Л. В. са придобили право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане по договор,сключен с н.а.№30/18.12.2003г.,том VІ,върху недвижим имот с идентификатор 63 427.10.688 /бивш имот 688,кв.142 по плана на[населено място]/, върху който прехвърлителите И. и Н. Ш. са запазили пожизнено право на ползуване,а Л. и Н. Ш. са собственици на съседен имот с идентификатор 63427.10.1003 /бивш имот 687 в кв.142/ по силата на договор за продажба,сключен с н.а.№116,т.Х от 23.10.1990г.
Съгласно застроителния и регулационен план на кв. С. к., одобрен със заповед №88/22.03.1985г. за имот пл.№688 е отреден парцел ХХІХ-688,а за имот пл.№687 са отредени парцел ХХVІІІ-687 и ХХVІІ-687. Дворищнорегулационната линия по този план между двата парцела съвпада с имотната граница като в регулационния план от 2003г. за тези имоти няма регулационно отреждане,въз основа на което от имот 688 да се придава площ към имот 687. С оглед на това е прието,че Л. и Н. Ш. не са придобили право на собственост върху спорната част, попадаща в границите на парцел ХХІХ-688 по плана от 1985г. и в границите на имота по одобрената кадастрална карта нито по силата на договора за продажба,сключен през 1990г.,описващ имота в границите му по плана от 1985г.,нито по давност,тъй като до 2003г. тази част се е включвала в границите на парцел ХХІХ-688,а разпоредбата на чл.59 З./отм./ забранява придобиване по давност на реална част от парцел.
Прието е,че влязлото в сила решение по адм.д.№639/2008г.,с което е отменена заповед на кмета на [община] за допълване на кадастралния план и поправяне на имотната граница между ПИ 688 и ПИ 687 не променя извода за правото на собственост върху процесните 111кв.м.,тъй като законът дава приоритет на спора за материално право,който се решава от гражданския съд и решението по него е основание за поправяне на грешките в кадастралния план.
Не е налице произнасяне по прецесуалноправен въпрос,който да е разрешен в противоречие с дадените в ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС указания в поддържания от касатора смисъл-още в исковата молба се твърди,че по кадастрална карта процесната част се включва към имота на предявилите иска лица,което твърдение е възприето от съда като доказано. Не се е поддържало наличие на грешка при нанасянето на имота в кадастралната карта,която да следва да бъде установявана по реда на чл.53,ал.2 ЗКИР,напротив претендира се част от имота във вида,в който същият е нанесен на кадастралната карта,в който случай разпоредбата на чл.53,ал.2 ЗКИР не би могла да намери приложение,а оттам и не би могло да се приеме,че възприемайки процесната част като попадаща в имота във вида,в който същият е нанесен на кадастралната карта съдът се е произнесъл по иск за констатиране на грешка в същата карта. Съображения да е налице грешка в кадастралната карта в исковата молба не са излагани.
Не е налице и произнасяне по въпроса за предпоставките, при наличието на които може да бъде уважен иск за предаване владение на недвижим имот,което да е в противоречие със становищата,изложени в приложеното към изложението решение.
В решение №2419/13.10.1960г.,постановено по гр.д.№3461/1960г. на І ГО на ВС е прието,че при иск по чл.108 ЗС е необходимо да се докаже,че ищецът е собственик на вещта,предмет на иска; че вещта се намира във владение или държане на ответника и че ответникът владее или държи вещта без основание,като не е ли налице коя и да е от тези три предпоставки,искът не може да бъде уважен. Аналогичен е и изводът на въззивния съд-прието е,че след като предявилите иска лица се легитимират като собственици на процесната част от имота,респ. като носители на правото на ползуване,а ответниците не установяват наличие на правно основание за упражняваната от тях фактическа власт върху имота,то предявеният иск е основателен.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса дали следва при наличие на влязла в сила заповед,издадена на основание чл.16,ал.7 във вр. с чл.110,ал.1,т.2 ЗУТ съдът да се съобразява с предходен регулационен план,чието действие е прекратено.
В случая изводите на въззивния съд са основани не на констатации за заснемане и нанасяне на имота по предходен регулационен план,а по понастоящем действуваща кадастрална карта-по този начин е описан имотът в диспозитива на решението. Поставеният от касаторите въпрос не би могъл да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване,тъй като подобен въпрос от въззивния съд не е бил разрешаван и следователно по никакъв начин разрешаването на такъв въпрос не е обусловило извода на съда за основателността на предявения иск.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78,ал.3 ГПК във вр. с чл.81 ГПК в полза на С. Н. В.,Л. Б. В., Н. И. Ш. и И. И. Ш. следва да бъде присъдена сумата 100лв.,представляваща направените по делото разноски.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 09.03.2010г. по гр.д.№11/2010г. по описа на Русенския окръжен съд по подадената от Л. Н. Ш. и Н. Й. Ш. касационна жалба вх.№ 3453/16.04.2010г.
ОСЪЖДА Л. Н. Ш. и Н. Й. Ш. да заплатят на С. Н. В.,Л. Б. В., Н. И. Ш. и И. И. Ш. сумата 100лв./ сто лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: