3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1098
С., 06.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четвърти декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 905/ 2012 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по подадените от [фирма] – [населено място] частна касационна жалба вх.№ 6139/08.10.2012 г. срещу Определение № 1429 от 13.09. 2012 г. по ч.т.д. №1048/ 2012 г. на Пловдивски апелативен съд и по частна касационна жалба вх.№6138/08.10.2012 г. срещу Определе – ние № 1428 от 13.09.2012 г. по ч.т.д.№ 1042/ 2012 г. на Пловдивски апелативен съд. В първата жалба жалбоподателят поддържа, че неправилно въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение, с което не е уважено искането му за допълване на решението, като не е бил своевременно уведомен за определението по т.д.№ 2497/2011 г. на ПОС, с което е отказано спиране на делото на основание чл. 637 ал. 1 ТЗ. В Изложение към тази частна касационна жалба сочи, че са налице основания по чл. 280 ал. 1 и 2 ГПК, тъй като липсва съдебна практика по въпроса може ли въззивният съд да преповтори мотивите на първостепенния съд, без да посочи съответни съображения и правни доводи по всички относими към спора доказателства и възражения, и по въпроса задължен ли е въззивният съд да посочи правното основание затова. Във втората частна касационна жалба жалбоподателят поддържа, че неправилно въззивният съд е потвърдил разпореждането за връщане на въззивн ата жалба поради невнасяне на държавна такса, а такава се дължи след като се допълни първоинстанционното решение с произнасяне по искането за спиране. В Изложение към тази частна касационна жалба жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 и 2 ГПК, тъй като липсва съдебна практика по въпроса дали по подадената въззивна жалба следва да се внесе държавна такса, когато жалбоподателят иска допълване на първоинстанционното решение.
Ответникът по частните жалби С. И. М. – от [населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на частните касационни жалби.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя и провери данните по делото, констатира следното:
С Определение № 1429 от 13.09.2012 г. по ч.т.д.№ 1048/2012 г. на Пловдивски апелативен съд е потвърдено Определение № 1533 от 11.05.2012 г. по гр.д.№ 2497/2011 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставена без разглеждане молбата на [фирма] – [населено място] за допълване на първоинстанционното решение, по съображения, че определението, с което първоинстанционният съд се е произнесъл по направеното искане за спиране, е въпрос по движение на делото, не касае спора по същество и не е част от съдържанието на решението, затова решението не следва да съдържа произнасяне по искането за спиране. С Определение № 1428 от 13.09.2012 г. по ч.т.д.№ 1042/2012 г. на Пловдивски апелативен съд е потвърдено Разпореждане № 4651 от 05.06.2012 г. по гр.д.№ 2497/ 2011 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е върната подадената въззивна жалба, по съображения, че жалбоподателят не е отстранил нередовността й – не е внесъл следващата се държавна такса и не е представил документ затова – изискване по чл. 261 т. 4 ГПК.
По частна касационна жалба вх.№ 6139/08.10.2012 г. срещу Определение № 1429 от 13.09.2012 г. по ч.т.д.№ 1048/2012 г. на П..
Искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. Установена е съдебната практика, че страната, съгласно чл. 250 ГПК, може да иска допълване на решението, когато съдът не се е произнесъл по цялото й искане. По искането за спиране на делото на основание чл. 637 ал. 1 ТЗ първоинстанционният съд се е произнесъл с Определение № 3176/ 25.11.2011 г. и не дължи произнасяне с решението, затова последното не подлежи на допълване. По този въпрос не следва да се допуска касационно обжалване.
По частната касационна жалба вх.№ 6138/08.10.2012 г. срещу Определение № 1428 от 13.09.2012 г. по ч.т.д.№ 1042/2012 г. на П..
Искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. Установена е съдебната практика по приложението на чл. 261 т. 4 ГПК, че към въззивната жалба се представя документ за внесена държавна такса и по чл. 262 ал. 2 т. 2 ГПК, че се връща въззивната жалба когато жалбоподателят не е отстранил допуснатите нередовности (в случая не е внесъл държавна такса в дадения му от първоинстанционния съд срок).
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 1429 от 13.09.2012 г. по ч.т.д.№ 1048/2012 г. и на Определение № 1428 от 13.09.2012 г. по ч.т.д.№ 1042/2012 г., двете на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: