О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1098
гр.София, 01.10.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 978 по описа за 2009 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с с чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ш. З. О. срещу решение № 111 от 14.03.2009 г. на Русенския окръжен съд, гражданска колегия, постановено по гр.д. № 158 от 2009 г., с което е оставено в сила решение № 158 от 16.12.2008 г. по гр.д. № 890 от 2008 г. на Русенския районен съд за отхвърляне на предявения от касатора срещу А. А. Ю., Б. А. А. , Т. А. Р., Д. А. А., Е. И. А., Ш. А. О. и Т. А. О. иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ за признаване за установено по отношение на ответниците, че към момента на образуване на ТКЗС наследодателят на касатора З. О. А. , починал на 18.06.1984 г., е бил собственик на нива с площ от 15,02 дка в землището на гр. С. поле, която понастоящем е възстановена на наследниците на О. А. О. /Базлиев/ с решение № 498 от 04.07.1994 г. на ПК- гр. С. поле.
Касаторът Ш. З. О. твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като при постановяването му са нарушени разпоредби на материалния и процесуалния закон- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1 от ГПК- решението било постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решения № 1* от 24.10.2008 г. по гр.д. № 4* от 2007 г. на ВКС, Четвърто г.о, № 1* от 03.12.2008 г. по гр.д. № 3* от 2007 г. на ВКС, Четвърто г.о., № 1* от 19.11.2008 г. по гр.д. № 3* от 2007 г. на ВКС, Първо г.о. и № 945 от 08.12.2008 г. по гр.д. № 3* от 2007 г. на ВКС, Първо г.о.
Ответниците А. А. Ю., Б. А. А. , Т. А. Р., Д. А. А., Е. И. А., Ш. А. О. и Т. А. О. оспорат касационната жалба като неоснователна и недопустима.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, съставът на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение констатира следното: Съгласно на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС.
В случая въпросът, по който се е произнесъл въззивният съд, е дали наследодателят на ищеца З. О. А. е бил собственик на процесната земеделска земя към датата на внасянето й в ТКЗС. За да отхвърли иска, съдът е приел, че представените по делото доказателства /удостоверение от ТКЗС и препис от инвентарна книга на ТКЗС/ установяват само, че З. А. е внесъл процесните земи в ТКЗС, но не и че е техен собственик. От представената декларация за притежавани непокрити земеделски земи от 1947 г. се установявало, че собственик на тези земи бил общия на страните наследодател О/баща на прекия наследодател на ищеца З. О. А. /. С оглед на тази декларация съдът е приел, че в тежест на ищеца е било да докаже, че през периода от 1947 г. до внасяне на имота в ТКЗС З. О. А. е придобил процесната земеделска земя от баща си О чрез правна сделка или по друг начин, което той не е сторил.
Така постановеното решение не противоречи на посочената в изложението към касационната жалба практика на ВКС. Според решение № 1* от 03.12.2008 г. по гр.д. № 3* от 2007 г. на ВКС, Четвърто г.о., реституцията на земеделски земи настъпва в лицето на собственика, а не на вносителя на земята в ТКЗС. Обжалваното решение е постановено в съответствие, а не в противоречие с тази практика на ВКС, тъй като в него е прието, че правото на собственост върху процесната земеделска земя следва да се възстанови на нейния действителен собственик /общия наследодател на страните О/, а не на вносителя в ТКЗС /прекия наследодател на ищеца З. О. А. /.
Липсва противоречие между обжалваното решение и практиката на ВКС, обективирана в решение № 1* от 19.11.2008 г. по гр.д. № 3* от 2007 г. на ВКС, Първо г.о. и решение № 945 от 08.12.2008 г. по гр.д. № 3* от 2007 г. на ВКС, Първо г.о. В тези решения е прието, че декларацията за внасяне на имоти в ТКЗС няма самостоятелно значение за доказване правото на собственост върху земеделски земи. Същото е прието и в обжалваното решение на Русенския окръжен съд- представените удостоверение от ТКЗС и препис от инвентарна книга на ТКЗС са приети като доказателства само за внасянето на имота в ТКЗС, но не и като доказателство за собственост на лицето, което е внесло този имот в ТКЗС.
Посоченото от касатора решение № 1* от 24.10.2008 г. по гр.д. № 4* от 2007 г. на ВКС, Четвърто г.о, е неотносимо към настоящия спор, тъй като разглежда задължението на гражданския съд да извърши инцидентен съдебен контрол върху решенията на ПК за възстановяване на собственост върху земеделски земи по предявени искове за собственост по чл.108 от ЗС, а настоящия спор е по предявен иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ за установяване на собственост върху земеделска земя към минал момент /момента на внасяне на земеделския имот в ТКЗС, ДЗС или друга образувана въз основа на тях селскостопанска организация/, при който не е предмет на разглеждане въпросът, дали постановените много след този минал момент административни актове /решения на ПК, сега ОСЗГ/ са действителни или не.
Предвид на изложеното по-горе не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поради което касационното обжалване на решението на Русенския окръжен съд не следва да се допуска.
Няма доказателства за направени от ответниците разноски по делото пред ВКС, поради което такива не следва да им бъдат присъждани.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 111 от 14.03.2009 г. на Русенския окръжен съд, гражданска колегия, постановено по гр.д. № 158 от 2009 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.