3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1099
С., 1.10. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 28 септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 310/2012 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. И. Н. против въззивно решение от 25.10.2011 г. по гр. дело № 355/2011 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 31.08.2010 г. по гр. дело № 37591/2009 г. на Софийски районен съд, с което на основание чл. 31, ал. 2 ЗС М. И. Н. е осъдена да заплати на А. С. А. сумата 7307 лева обезщетение за ползване на апартамент № 5, находящ се на [улица], етаж 4, [населено място], за периода 01.112005г.-30.06.2009г. със законна лихва считано от 22.07.2009 г. до окончателно изплащане на задължението.
В касационната си жалба жалбоподателката излага съображения за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост на съдебния акт. Прави възражение, че в противоречие със събраните по делото доказателства, без да оспорва правото на съсобственост между страните върху имота е прието, че тя ползва целия апартамент и прави анализ на доказателствата по делото за противното. Поддържа, че жилището е нефункционално за ползване от две семейства и това би могло да стани само при ликвидиране на съсобствеността. Твърди, че между страните има и други дела, едно от които е за делба. Представя съдебни решения на ВКС касаещи казуси по делбени дела.
Ответницата А. С. А. в писмен отговор оспорва основание за допускане на касационно обжалване, поради липса на мотивирано изложение по приложението на чл. 280, ал. 1 ГПК в трите му хипотези. Изложени са и съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 31, ал. 2 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Изложените в касационната жалба твърдения и тези в изложение, което препраща към съдържанието на касационната жалба са оплаквания за неправилност на решението, което е основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК и не е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК поставя като общо основание за селектиране на касационната жалба изискването, изложението да съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който да е включен в предмета на спора, да е обусловил правната воля на съда в решаващите му изводи отразени в решението.
Изложението препраща към касационната жалба, която не съдържа изведен правен въпрос от значение за изхода на делото. Жалбоподателката се позовава на нарушение на закона, обсъжда част от събраните по делото доказателства, излага и житейски съображения в подкрепа необоснованост на съдебния акт, а твърденията за противоречие на обжалваното решение със съдебната практика на ВКС е подкрепено с решения, касаещи друг спор между страните – за делба на съсобствения апартамент.
Предметът на обжалване е различен – решение постановено по иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, по който жалбоподателката е ответник и касае случаите, когато общата вещ се ползва лично само от някои от съсобствениците, които дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени от деня на писмената покана. В решението е изведен този фактически състав, обсъдени са представените доказателства – две нотариални покани до ответницата за осигуряване на достъп до имота на ищцата за упражняване на правата й, респ. за плащане на пропуснатите ползи, от които тя, като неползващ собственик е лишена, обсъдени са свидетелските показания, от които е установено, че в апартамента живее само ответницата, писмените доказателства сочещи, че ищцата среща съпротивата на ответницата за достъп до жилището, изразена в обжалване действията на съдия изпълнител по образувано изпълнително дело, съобразено е заключение на вещо лице за размера на пропуснатите ползи и е прието, че иска е доказан до уважения размер, съразмерен на припадаща се от съсобствеността част на ищцата.
Жалбоподателката не е извела правен въпрос по приложението на чл. 31, ал. 2 ЗЗД, предмет на материалния спор между страните. Липсата на правен въпрос води до невъзможност касационната й жалба да бъде селектирана съобразно изискванията на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, което изключва приложното поле за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 25.10.2011 г. по гр. дело № 355/2011 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ