5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1099
София, 22.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №359/2012 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по три касационни жалби – една от процесуалните представител на ищеца С.Г. П., живущ в САЩ – адвокати Ю. Д. и Г. И., и две от К. Г. П. от [населено място], област Софийска, с процесуален представител адв.Е. Т..
Ищецът С. Г. П. обжалва основното въззивно решение – №598/28.12.2010 г. по гр.д.№626/2006 г. по описа Софийския окръжен съд, а ищецът К. Г. П. – посоченото въззивно решение, както и решение №298/20.5.2011 г. по същото дело, постановено по чл.250, ал.2 ГПК.
С основното въззивно решение – №598/28.12.2010 г. по гр.д.№626/2006 г. Софийският окръжен съд е оставил в сила решение от 10.9.2004 г. по гр.д.№167/1998 г. на Самоковския районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от С. К. К. – П., заместена след смъртта си от законните си наследници – касационни жалбоподатели, срещу Н. М. В. – заместен след смъртта си от наследниците си М. М. В. и Б. М. К., искове за прогласяване на нищожност и евентуалните искове за унищожаване на завещание на Д. К. К. от 26.11.1987 г., поради това, че същото не е написано и подписано то завещателката; при съставянето му същата не е била способна да завещава, тъй като не е могла да разбира и ръководи действията си; поради наличие на грешка в мотива, насилие и измама, както и противоречие на завещанието със закона и добрите нрави, както и решение от 17.4.2006 г. по същото дело, с което РС – Самоков е отхвърлил неоснователни молбите от 02.11.2005 г. и от 23.01.2006 г. на С. К. за допълване на решението от 10.9.2004 г.
С постановеното решение е прието, че искът по чл.42, б.”б” ЗН е неоснователен, тъй като в процесния случай са налице изискванията на чл.25 от същия закон. Този извод е обоснован и с данните от единичната и тройна съдебно-графологични експертизи. Въззивната инстанция е приела също така, че неоснователен и недоказан е искът по чл.43, ал.1, б.”а” ЗН, както и този по чл.43, ал.1, б.”б” ЗН.
С допълнителното въззивно решение №298/20.5.2011 г. Софийският окръжен съд е отхвърлил молбата на К. П. за допълване на основното въззивно решение, като неоснователна, тъй като не е налице хипотезата на чл.250 ГПК.
В изложението от ищеца С. Г. П. се поставят следните въпроси: 1. Оспореното завещание написано ли е и подписано ли е от сочената като завещателка, и спазени ли са изискванията на чл.25 от Закона за наследството; 2. Установява ли се безспорно от приетите по делото единична и тройна съдебно – графологични експертизи, че атакуваното(оспорено) завещание е написано саморъчно от сочената като завещателка Д. К., датирано е и подписано от нея ?; 3. Безспорен ли е сравнителния материал при изготвянето на единичната и тройната съдебно-почеркова(графическа) експертиза, при положение, че по делото нееднократно страните са оспорили произхода му, а така също има изрично изявление на вещите лица(от тройната експертиза) в съдебно заседание, според което този “сравнителен материал не е материал, който се базира на една безспорност като автентичност на самия автор ?; 4. Основателен ли е отказът на съда да допусне исканите от ищцовата страна (въззивните жалбоподатели) свидетели във фазата на въззивното производството и частност – Допустим ли е разпит на свидетели във въззивната инстанция, в това число и такива, които не са разпитани в първата инстанция, които подкрепят вече установени пред нея обстоятелства, ако са необходими с оглед защитата на страната, която се позовава на тях ?, и Допустими ли са в качеството им на “нови доказателства” по смисъла на чл.205, ал.1 ГПК и тези, които поради небрежност на страната не са били допуснати и обсъдени от първоинстанционния съд ?. Като основание за допускане на въззивното решение се сочи т.6 от ТР №1/04.01.2001 г. по т.д.№1/2000 г. на ОСГК на ВКС.
В изложението от ищеца К. Г. П. по жалбата му срещу основното решение/инкорпорирано в самата жалба/ се сочи, че въззивният съд не е произнесъл по съществен въпрос – този, дали саморъчното завещание на Д. К. е нищожно, поради това, че същото е написано и подписано от нея, като е постановил решение, което е в противоречие с практиката на ВКС. Твърди се, че формираните изводи на въззивния съд са неправилни, необосновани и незаконосъобразни, като релевантен за спора е въпроса дали процесното завещание е съставено при изискванията на чл.25 ЗН, тъй като завещание, което не е съобразено с някои от тези императивни изисквания е нищожно. Излага се също така, че е недопустимо да се приеме, че автентичността е доказана, ако съществува дори и най-малко съмнение в това – в този смисъл е и трайната практика на ВКС. По-нататък в изложението се твърди, че в конкретния случай съдът се е позовал на заключението на изслушаните СГЕ, които обаче са изготвени на база сравнителен материал, за който вещите лица са посочили, че “не е материал, който се базира на една безспорност като автентичност на самия автор”. Твърди се още, че въззивното решение е постановено и при непълнота на доказателствата, както и че в конкретния случай ответниците не са изпълнили това свое задължение и не са установили по безспорен и категоричен начин, че завещанието е написано и подписано от завещателката – не са ангажирани категорични доказателства в полза на тезата за идентичност на действителния автор и посоченото в завещанието ката автор лице. Налице е позоваване на изложението на С.П..
В изложението от ищеца К. Г. П., по жалбата му срещу допълнителното въззивно решение, се твърди, че не са обсъдени важни доказателства, както и че съдът не се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Сочи се, че жалбоподателят е изложил аргументи, че съдът е следвало до се произнесе по формата на саморъчното завещание, а именно по въпроса, свързан с изписването на цялото име, презиме и фамилия на завещателката, което е една от задължителните предпоставки за валидността на завещателните разпоредби. Излага се, че завещание, което не съдържа имената на завещателя, следва да се приеме за нищожно, като същественото в случая е, че при постановяване на решението си , първоинстанционният съд не се е произнесъл по този съществен въпрос, поради което именно жалбоподателят е поискал решението да бъде допълнено.
И двамата касационни жалбоподатели молят да се допусне касационно обжалване на основното въззивно решение, а касационният жалбоподател К. П. и за допускане до касационно обжалване на допълнителното въззивно решение.
Ответниците по касационната жалба М. М. В. и Б. М. В. са депозирали отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложенията към касационните жалби и взе предвид отговора на ответниците по касационната жалба намира следното:
Изложенията на двамата касационни жалбоподатели, от които две са на К. П. – срещу основното и допълнителното решения на въззивната инстанция, не съдържат въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и не са в съответствие с приетото в т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която “Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение….”. Поставените от касационните жалбоподатели въпроси в изложенията са фактически, тъй като визират конкретното завещание и конкретната завещателка, и са поставени с оглед нейната личност. В останалата част в изложенията се навеждат касационни оплаквания за нарушения на материалния и процесуалния закони, както и за непълнота на доказателства, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване.
Предвид изложеното съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационните жалби по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивните решения
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №598/28.12.2010 г. и допълнително въззивно решение №298/20.5.2011 г. по гр.д.№626/2006 г. по описа на Софийския окръжен съд, по касационна жалба, вх.№540/24.02.2011 г., подадена от С. Г. П., и по касационни жалби – вх.-№1821/28.7.2011 г. и вх.№1945/19.8.2011 г., подадени от К. Г. П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: