4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1099
гр. София, 23.09.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3997 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Б. М. против решение № 720/14.05.2014 г. по в.гр.д.№ 220/2014 г., постановено от осми състав на Окръжен съд – Варна.
Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, предвид цената на иска, определен по размера на присъдената издръжка от въззивния съд.
С обжалваното решение, въззивния съд се е произнесъл по предявени искове с правно основание чл.143, ал.2 вр. чл.149 СК, за присъждане на издръжка по отношение на малолетното дете на страните по делото, което се отглежда от майката.
Въззивния съд е приел,че ищецът не е навършил пълнолетие и че същият се явява по рождение низходящ от първа степен на ответника. По делото не е било спорно, че родителите на детето живеят разделени от м. август 2012г.Съдът е приел след съвкупната преценка на събраните в хода на производството доказателства, вкл. показанията на разпитаните по делото свидетели П., К. и А., че след фактическата раздяла на родителите, детето живее при своята майка, която е поела непосредствените грижи по отглеждането му. Същата, видно от представената по делото справка от НАП реализира доходи, значително над средните за страната, надхвърлящи сумата от 3 000.00 лв. месечно. Липсват доказателства за доходите на ответника, доколкото представената по делото годишна данъчна декларация за 2012г. не установява наличието на печалба от осъществяваната от него стопанска дейност – техническо обслужване и ремонт на автомобили, но доколкото ответника не е навел доводи за наличието на нетрудоспособност съдът е приел, че е в състояние да полага труд и получава възнаграждение за това. Съдът е съобразил трайната съдебна практика, според която, за определяне издръжката на не навършили пълнолетие деца, относими са брутните доходи на родителите, а не нетните такива, поради което следващите се по закон удръжки, както и разходите, които някой от родителите прави за своята лична издръжка и за подобряване на битовите си условия, вкл. чрез заем и кредит от банкова институция не следва да се приспадат от общия му доход / в този см. ТР №34/1973г. на ОСГК на ВС и Решение №559/1970г. на ІІ – ро гр. отд. на ВКС/. Съдът е съпоставил обективно равностойните възможности на двамата родители – млади, образовани и работещи хораи е приел, че доходите им са равностойни, т.е. в размер на около 3 000.00 лева месечно. Данъчната декларация на дружеството, в което е съдружник ответника, е изготвена за представяне пред данъчна администрация, поради което нулевата печалба на дружеството не е равнозначно и не удостоверява нулев /или отрицателен/ доход на ответника. С оглед интересите на детето– чл.2, т.4 и т.7 СК, съдът е направил извод, че този който безспорно поддържа собствен добър стандарт на живот; може и се грижи за ползваната от него, като съдружник в дружество – работодател, трудова сила на 4 лица, може и следва да участва адекватно в издръжката на единственото си малолетно дете.
При обективно равни възможности и доходи на двата родители, съдът е приел, че майка е родителя, поел непосредствените ежедневни грижи за отглеждането и възпитанието на детето, както и че тя е задължена за издръжка и по отношение на друго свое не навършило пълнолетие дете .
Като е отчел възрастта на детето и обичайните нужди от храна, облекло, и пр., състава на въззивния съд е приел, че следва да бъде определена месечна издръжка на малолетния в размер на 240.00 лв., от които майката следва да поеме 100.00 лв., зачитайки полаганите от нея фактически ежедневни грижи по неговото отглеждане и възпитание, които са в един значителен обем и интензитет, предвид ниската му възраст, а бащата следва да заплаща месечна издръжка в размер на разликата от 140 лв.. Прието е от състава на въззивния съд, че е без значение в случая е обстоятелството, че по делото не са представени писмени доказателства, установяващи конкретните доходи на ответника. Доколкото по делото не се установи да страда от заболяване, което го прави нетрудоспособен, съдът е приел, че същият може и несъмнено осъществява трудова (търговска) дейност, от която реализира доходи. За разлика от майката, която е ангажирана ежедневно с детето, бащата разполага с възможността да работи и допълнително. Размера от 140.00 лева, съдът е приел, че отговоря на нуждите на ищеца и на материалните възможности на ответника; той е съответен на издръжката, която бащата би давал на детето си, ако родителите живееха заедно.
По отношение на изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване, съдът счита, че соченото от касатора не обосновава допустимостта на обжалването. В по-голямата си част, изложението на основанията представлява оплакване по същество на спора, без да се поставят конкретни правни въпроси, които според касатора да са разрешени при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК относно допускането до касационно обжалване на решението на въззивния съд. Касаторът не е обосновал в какво конкретно счита, че се състои противоречието между въззивното решение и приложените съдебни актове и по този начин съдът е в невъзможност да се произнесе по въпроса налице ли е твърдяното противоречие или не. Въпреки това за пълнота на изложението следва да се посочи, че поставените въпроси не са решени в противоречие с практиката на ВКС и не са решавани противоречиво от съдилищата. По тях има трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Според нея размерът на издръжката се определя от съотношението между нужди и възможности. За определяне на размера й се преценяват нуждите на издържания и възможностите на задълженото лице. Размерът на издръжка за детето се определя винаги конкретно в зависимост от установените по делото нужди и възможности и доколко страните са успели да се справят с доказателствените си задължения в процеса.
Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 720/14.05.2014 г. по в.гр.д.№ 220/2014 г., постановено от осми състав на Окръжен съд – Варна.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.