5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1099
С., 24.10.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на петнадесети октомври, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.№ 4397 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ю. Г. Г., подадена чрез адвокат Л. Д., срещу въззивно решение № 123 от 23.04.2014г., постановено по в.гр.д. № 195/2014 г. на Сливенски окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 993 от 19.02.2014 г. по гр.д.№ 2701/2013 г. на Сливенския районен съд са отхвърлени предявените от Ю. Г. Г. срещу [фирма], обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че въпросите: налице ли е трайна липса на нужните за изпълнението на трудовите задължения качества на работника или служителя, когато трудовите задължения са изпълняване в период от 2-3 месеца, без да са посочени конкретни ситуации, факти и дати, установяващи проявление на липса на качества и причинната връзка с резултатите от работата на работника или служителя; отделни прояви на неизпълнение на задълженията от ищеца, приети с решението, но недоказани по време могат ли да бъдат квалифицирани като епизодични и изключващи трайно и обективно отсъствие на качества у ищеца; липсата на мотиви в заповедта води ли до липса на предмет на доказване; за допустимостта на доказателствени средства за доказване липсата на качества при немотивирана заповед; може ли да се преодолее немотивираността на заповедта чрез последващо въвеждане при разглеждане на трудовия спор на фактически обстоятелства, които не са липса на качества по длъжностна характеристика, нито заповедта препраща към длъжностна характеристика; за правната значимост на докладна записка, с която служителката не е запозната при връчване на заповедта, за да оспори изложените констатации в нея. Поддържа, че поставените въпроси са относими към изхода на спора и даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с постоянната практика, както и че тези въпроси се решават противоречиво от съдилищата- основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Ответната страна – [фирма], [населено място] в писмен отговор, подаден чрез юрисконсулт Г. М. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като даденото от въззивния съд разрешение не е в противоречие с трайната съдебна практика. Претендира разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, и е допустима, но не са налице основанията за допускане на касационно обжалване.
С обжалваното решение, като е потвърдено решението на първоинстанционния съд са отхвърлени предявените от Ю. Г. Г. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със заповед № [ЕГН] от 1.07.2013 г. на директора на О. АД – клон С., на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „старши банков служител връзки с клиенти малък бизнес” и за заплащане на обезщетение на основание чл.334, ал.1, т.3 КТ. В. съд е приел, че уволнението на Г. е законосъобразно на приложеното от работодателя основание – чл. 328, ал.1, т.5 КТ. Изложил е съображения, че заповедта е мотивирана, като в пет пункта са изброени причините, поради които работодателят приема, че на служителката липсват качества за ефективно изпълнение на работата й. Приел е, че до знанието на служителката са сведени фактите и обстоятелствата, дали основание за преценката на работодателя по отношение на липсващите й професионални качества и те се съдържат в заповедта, която съдържа обстоятелства, обуславящи трайна липса у ищцата на конкретни качества за ефективно изпълнение на трудовите й функции съобразно длъжностната характеристика. Приел е, че същността на критериите на работодателя е заложена в длъжностната характеристика за конкретната длъжност изпълнявана от Г.. Извършената от работодателя преценка за липсата на определени качества за изпълнение на определена работа е направена за конкретен период от време, с оглед постигнати резултати по поставени от работодателя цели. Приел е за установено обстоятелството, че ищцата не е успяла да изпълни препоръките дадени й с междинните преценки на изпълнението от м. януари до м. април 2013 г., не е могла да задоволи ефективно изискванията на работодателя по р-л ІІ, т.2А.1 и т.2А.23, р-лІІІ т.т. 2.2,2.4, и 2.5, р-л ІІІ т.т.3.1,3.2 и 3.3.
По въпроса- налице ли е трайна липса на нужните за изпълнението на трудовите задължения качества на работника или служителя, когато трудовите задължения са изпълняване в период от 2-3 месеца, без да са посочени конкретни ситуации, факти и дати, установяващи проявление на липса на качества и причинната връзка с резултатите от работата на работника или служителя не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Въпросът на жалбоподателката е относим към мотивите на въззивния съд, че е установена трайна липса на нужните за изпълнението на трудовите задължения качества у Г.. Съобразно трайната практика на ВКС в тежест на работодателя е възложено да докаже законосъобразността на уволнението. Това означава, че в хипотезата на чл.328, ал.1, т.5 КТ работодателят следва да установи трайната липса на нужните за изпълнението на трудовите задължения качества на работника или служителя, когато твърденията в уволнителната заповед са оспорени с исковата молба. В случая тези обстоятелства са установени от събраните по делото доказателства, поради което даденото от въззивния съд разрешение не е в противоречие с трайната съдебна практика.
Въпросът- отделни прояви на неизпълнение на задълженията от ищеца, приети с решението, но недоказани по време могат ли да бъдат квалифицирани като епизодични и изключващи трайно и обективно отсъствие на качества у ищеца е относим към правилността на въззивното решение и по-точно на прието от съда, че е налице трайна липса на нужните за изпълнение на трудовите задължения качества на ищцата, т.е. че е изпълнен фактическия състав на чл.328, ал.1, т.5 КТ. Този въпрос не е основание за допускане на касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК.
Въпросът – липсата на мотиви в заповедта води ли до липса на предмет на доказване е неотносим за настоящия случай, тъй като издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение съдържа мотиви, като липсващите качества са посочени в пет пункта в самата заповед. Въпросите за допустимостта на доказателствени средства за доказване липсата на качества при немотивирана заповед и може ли да се преодолее немотивираността на заповедта чрез последващо въвеждане при разглеждане на трудовия спор на фактически обстоятелства, които не са липса на качества по длъжностна характеристика, нито заповедта препраща към длъжностна характеристика също са неотносими за случая по вече изложените съображения. Въпросът за правната значимост на докладна записка, с която служителката не е запозната при връчване на заповедта, за да оспори изложените констатации в нея не е обусловил правните изводи на съда за да приеме, че е налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение, поради което по отношение на него не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Предвид изхода на делото, на ответната страна следва да се присъдят направените разноски за настоящата инстанция в размер на 340 лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 123 от 23.04.2014г., постановено по в.гр.д. № 195/2014 г. на Сливенски окръжен съд.
Осъжда Ю. Г. Г. от [населено място], [улица][жилищен адрес] да заплати на [фирма], [населено място], [улица] направените разноски за касационната инстанция в размер на 340 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: