1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1099
Гр. София 24.11.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело № 572/2010 г
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационната жалба на Г. Б. С. от[населено място] против решение от 23.12.2009 год. по гр.дело № 2405/2009 г. на С. градски съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 25.11.2008 год. по гр.дело № 20843/2006 г. на С. районен съд и е допусната делбата на недвижимите имоти, при равни квоти за страните. Касаторът се позовава на всички основания без да ги конкретизира и аргументира по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, защото счита, че то „противоречи на решенията на ВКС и другите съдилища”, а именно на решение от 16.10.2009 г. по гр.дело № 556/2008 г. на К. районен съд /за което отсъстват данни, че е влязло в законна сила/.
Ответницата по касационната жалба В. М. Й. от [населено място] не изразява становище по основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Касационният съд счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по следните съображения: съгласно задължителните указания в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за конкретното дело, като израз на диспозитивното начало на гражданския процес. Задължението произтича от разпоредбата на чл. 284 ал.1 т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационни основания, относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащо се в приложението към касационната жалба по ал.3 т.1 на същата правна норма.
За да остави в сила първоинстанционното решение въззивният съд изцяло е споделил правните изводи за произхода на средствата, с които са придобити недвижимите имоти, предмет на иска за делба – по времето на брака между страните и представляващи семейна имуществена общност, в която квотите на страните са равни.
Касаторът не е посочил материалноправен, или процесуалноправен въпрос от значение за изходя по конкретното дело, които да са обусловили рашаващите изводи на съда, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Непосочването на правния въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, защото съществуването на съдебни актове, с които е било уважено възражение за наличието на трансформация на лично имущество не представлява основателна предпоставка за допускане на касационно обжалване в нито една от хипотезите на чл. 280 ал.1 ГПК, по които ОСГКТК в ТР № 1/2009 г. е дело подробни разяснения.
По изложените съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счита, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, поради отсъствие на предпоставките за това в чл. 280 ал.1 т.1,2 и 3 ГПК, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 23.12.2009 г. по гр.дело № 2405/2009 г. на С. градски съд, по касационната жалба на Г. Б. С. от[населено място], с вх. № 8372/8.02.2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: