3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1099
С., 6.11.2013 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на шестнадесети октомври, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Д.
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. № 4756 по описа за 2013год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Агенция „Митници”, подадена чрез юрисконсулт К. Г. срещу въззивно решение № V-61 от 15.05.2013 г. по гр.д. № 730/2013 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отменено решение № 231 от 15.02.2013 г. по гр.д. № 7981/2012 г. на Бургаския районен съд в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на К. М. Василева обезщетение по чл.225 КТ за разликата над 3 466.80 лв. до 3 506.40 лв. и в тази част искът е отхвърлен, като в останалата част, с която исковете по чл.344, ал., т.1 и т.2 КТ са уважени решението е потвърдено.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като основание за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че решението на въззивния съд е в противоречие с решение № 45 от 20.02.2013 г. по гр.д. № 20/2013 г. на Хасковския окръжен съд и с решение № 432 от 11.03.2013 г. по гр.д. № 383/2013 г. на Варненския окръжен съд.
Ответницата по касационната жалба К. М. Василева в писмения отговор изразява становище, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 КТ за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като за цитираните решения няма данни да са влезли в сила. Поддържа, че развитите доводи за неправилност на правните изводи на решаващата въззивна инстанция, макар и съставляващи отделно изложение на основанията за допускане на касационно разглеждане на делото, на практика преповтарят съображенията в касационната жалба за нарушение на материалния закон и необоснованост.
Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
Касационно обжалване не следва да се допусне, поради следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което са уважени исковете на К. Василева срещу Агенция „Митници” с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ и отмени заповедта на директора на агенцията, с която е прекратено трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1, т. 12 КТ- поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител, въззивният съд е приел, че заеманата от ищцата длъжност „митнически сътрудник” в сектор „Административно – наказателно производство”, отдел „Митническо разузнаване и разследване” в Митница Б. към Агенция „Митници” не е била трансформирана в новата длъжност „инспектор в Агенция „Митници”, а се касае до две различни длъжности. Функциите и характеристиките на двете длъжности не се припокриват, а имат съществено различие. За да е законосъобразно уволнението на посоченото в заповедта основание – чл.325, ал.1, т.12 КТ е необходимо да е установено по делото запазване на длъжността със специфичните й трудови функции и определяне от работодателя, че тя занапред ще се заема от държавен служител. В случаите обаче, какъвто е и настоящия, когато се премахва длъжността и се създава нова длъжност с други трудови функции е налице съкращаване на щата. Въз основа на това е извел извода, че не е налице основанието по чл.325, ал.1, т.12 КТ, и е уважил исковете по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Поставените в изложението въпроси са относно правилността на изводите на въззивния съд, че се касае до две различни длъжности и приетото, че не е налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение- чл.325, ал.1, т.12 КТ. В случая, формулираните в изложението въпроси по своята същност представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение, по които ВКС би се произнесъл по реда на чл.290 ГПК, само ако е налице една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване.
На следващо място, макар и жалбоподателят да се позовава на чл.280, ал.1, т.2 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване, с изложението не е представил копия от цитираните решения. Липсата на копия от решенията не позволява да се извърши преценка доколко е налице произнасяне по аналогични с процесния спорове, за да се провери наличието на противоречиво разрешаван материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на цитираната разпоредба, както и дали тези актове са влезли в сила.
Предвид изложеното не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Независимо от изхода на делото на ответната страна не следва да се присъждат разноски за настоящата инстанция, тъй като такива не са поискани.
Водим от горното Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № V-61 от 15.05.2013 г. по гр.д. № 730/2013 г. на Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :