О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1099
София, 7.09. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти септември, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 471 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от община В., представлявана от кмета Р. А. Х. , чрез процесуалния представител адв. Й от АК- Русе, против решение № 620 от 01.12.2008 г., постановено по гр.д. № 451 по описа за 2008 г. на Русенския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 58 от 23.04.2008 г. по гр.д. № 320/2008 г. на Русенския районен съд, с което са уважени предявените от Н. С. Л. от гр. В., Русенска област, обективно съединени искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, за отмяна на заповед за уволнение № 003/02.01.2007 г. на кмета на община В., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „секретар на Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни/”М”/” и за заплащане на обезщетение в размер на 321,19 лв. за принудителна безработица, поради незаконно уволнение за периода от 21.01.2008 г. до 25.02.2008 г.
С изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят сочи, че се касае за основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос, значим за изхода на спора, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, но не е изведен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос.
Ответникът по касационната жалба Н. С. Л. от гр. В., чрез пълномощника си адв. М от АК- Русе, в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е редовна и допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и в срока по чл. 283 ГПК.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуално правен въпрос, значим за изхода на спора, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – т. 3. В конкретния случай като основание за допускане на касационно обжалване се сочи хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
За да остави в сила първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че факта на достъп до записаните на компютъра на ищцата еротични снимки от личен характер и тяхното разпространение в публичното пространство, без съгласието на последната, не съставляват нарушение на трудовата дисциплина, послужило за дисциплинарното й уволнение, както и че не е доказана формата на вина, ако се приеме, че е налице такова нарушение на трудовата дисциплина.
Жалбоподателят сочи като основание за допускане на касационното обжалване чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въпрос, решен от въззивния съд, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. От данните по делото и съдържанието на касационната жалба може да бъде изведен материалноправен въпрос, който е от значение за решаване на трудовия спор с предмет – исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, а именно наличието на снимки на ищцата с еротично съдържание, качени на собствения й компютър и добили публичност, съставлява ли неизпълнение на трудовите задължения на ищцата по смисъла на чл. 126, т. 9, пр. последно КТ. Развитието на новите технологии и комуникации дават възможност за изтегляне, обмен и разпространение на информации и материали в Интернет-пространството. Въпросът е, когато тези материали са с еротично съдържание, следва ли да бъдат приложени разпоредбите на Кодекса на труда по отношение на лицата, за които се отнасят особено в случаите, когато работникът или служителят предвид трудовите му функции, осъществява работа с деца, която е свързана и с тяхното възпитание. Техническият прогрес, на който сме съвременници, поставя въпроса за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, за да бъде обхваната сферата на съвременните комуникации и по-конкретно ползването на сайтове в интернет, до които имат достъп неограничен брой лица, включително и деца, в които се разпространяват снимки с неприлично съдържание от служители, част от трудовата функция на които е правилното възпитание на деца с противообществени прояви. В конкретния случай разрешаването на този въпрос е от значение за изхода на спора и по точно подобно поведение от страна на ищцата, която е заемала длъжността „секретар на Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни” съставлява ли неизпълнение на възложената работа по смисъла на чл. 126, т. 6, предл. последно КТ – да пази доброто име на работодателя и това неизпълнение съставлява ли тежко нарушение на трудовата дисциплина по см. на чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ.
Налице е решен от въззивния съд материалноправен въпрос, който е съществен, тъй като е свързан с изводите на съда за съществуването, съответно несъществуването на спорното право. Решаването на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, поради което е налице основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
При този изход на делото, на основание чл. 84, т. 3 ГПК касаторът следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 40 лв., съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2, съгласно Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, приета с ПМС № 38/27.02.2008 г.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 620 от 01.12.2008 г., постановено по гр.д. № 451 по описа за 2008 г. на Русенския окръжен съд по касационна жалба с вх. № 190 от 10.01.2009 г. на община В..
УКАЗВА на касатора община В. да внесе държавна такса в размер на 40 лв. в едноседмичен срок от съобщението по сметка на Върховен касационен съд, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание на председателя на Трето гражданско отделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: