О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1099
София, 17.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,четвърто гражданско отделение в закрито съдебно заседание на 8 август 2009 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Жанета НАЙДЕНОВА
гр.дело № 763/ 2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
И. П. И. от гр. В. е обжалвал решението на Варненския окръжен съд от 07.10.2008г по гр.д. № 1807/2008г с което е оставено в сила решението на Варненския районен съд от 16.07.2008г по гр.д. № 2684/2008г. С това решение районният съд отхвърлил исковете му предявени на правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 КТ-за отмяна на заповед № 70036/ 03.04.2008г с която било прекратено трудовото правоотношение между него и „Г” гр. В. за възстановяване на заеманата от преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за принудителна безработица за срок от 6 месеца в размер на 2 700 лева.
В изложението към касационната жалба се поддържа,че са налице основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК-т.е. че при разрешаването на съществения материално правен въпрос- необходимо ли е било съкращаване в щата след като повече от 4 месеци от преди връчване на обжалваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с И. П. И., лицето К. М. ,който останал на същата длъжност при извършения подбор,е бил освободен поради пенсиониране- въззивният съд не се бил съобразил с практиката на съдилищата- Р № 1237/17.07.2004г по гр.д. № 2277/2002г на ВКС, 3-то гр.отд. и издал противоречиво на нея решение по въпросите на критериите за подбора.
Освен това разрешаването на горните въпроси биха имали значение за точното приложение на закона и за развитие на правото,след като ВКС се произнесе с решение по тях-основания за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Постъпили са жалби и срещу определението на Варненския окръжен съд от 13.12.2008г по гр.д. № 1807/2008г в частта за разноските.
Върховният касационен съд след проверка на посочените основания за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК,прие следното:
Преди издаването на заповед № 7* от 03.04.2008г,подписана от прокуриста на „Г” Е. гр. В., имало е други заповед за съкращаване в щата и за назначаване на комисия която да направи подбор между „ лица на тази длъжност”. Видно от протокола на комисията,състояща се от 7 човека-протокол от 09.11.2007г,приложен на л.21 по гр.д. № 2684/2007г на Варненския районен съд, критериите за подбор са били посочени: квалификация, образователен ценз, делови и професионални качества и умения за изпълнение на заеманата длъжност, по-добра работа-качество и количествено по-ефективен труд,сръчност на изпълнение. Отделно от това районният съд е разпитал като свидетели и участниците в тази комисия и пряко работещи с ищеца И. П. И.- Д. Д. А. и С. И. К. -т.е. били са изпълнени законовите изисквания за подбор по чл.329 КТ. Цитираното решение на ВКС за противоречива практика се отнася до друг случай и не е относимо към делото.
Не е допустимо касационното обжалване на решението на въззивния съд и по чл.280 ал.1 т.3 ГПК тъй като този въпрос-за това дали е следвало да се съкращава длъжността именно на ищеца-жалбоподател,след като от 1.01.2008г другият работник,определен да остане на същата длъжност,е бил освободен поради навършена възраст и осигурителен стаж за пенсиониране-е разискван в мотивите на решението на Варненския окръжен съд. По делото не е имало категорични писмени доказателства за това пенсиониране, а доказването му е било в тежест на ищеца. Въпреки това решаващият съд е приел,че този факт няма значение към правния спор и че по време извършването на подбора, на длъжността” общ работник” е имало назначени 2 лица и че комисията е предпочела и е предложила на административния ръководител да остане този от тях,за когото е считала по посочените критерии, че има по-големи умения да се справя с възложената работа в интерес на работодателя.
По тези въпроси не е налице противоречива практика на отделните състави на ВКС. Нормата е императивна и дава превес на работодателя, който да прецени качествата на онзи от работниците или служителите,който има по-големи възможности-образование, квалификация,умения -за извършване на възложената работа. Това в случая е била направено. След като няма противоречия в отделните състави на ВКС,което противоречие да се преодолее с издаване на Тълкувателно решение от ОСГК, не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Що се касае до оплакванията,развити в двете частни жалби срещу допълнителното решение-определение за разноските,те се оставят без уважение. Не са състоятелни твърденията и на двете страни за неправилност на решението . Въззивният съд се е съобразил с разпоредбите на чл. 65 ГПК и с тези по Наредба № 1 за размера на адвокатските възнаграждения и съобразно с тях е определил размера на дължимите суми за разноски,направени от ответника.
Върховният касационен съд на основание гореизложеното
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд от 07.10.2008г по гр.д. № 1807/2008г.
ПОТВЪРЖДАВА определението на Варненския окръжен съд от 13.12.2008г по гр.д. № 1807/2008г с което са определени общия размер на дължимите от ищеца разноски в размери на по 120 лева по отделно за І-ва и ІІ-ра инстанция.
Настоящето определение е окончателно и не подлежи на по-нататъшно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: