О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 11
София, 12.01.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести януари през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 1087 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 251 ГПК.
Постъпила е молба на С. К. Г., К. В. Б., Н. В. Б. като пълномощник на Д. Г. М., И. И. Ч., А. С. Н., И. Р., О. И. Д., В. Ф. Д., К. В. М., С. П. и А. П., всичките с адрес в [населено място], представлявани от адв. К. С., за тълкуване на постановеното по настоящото дело определение № 181 от 12 април 2016 г., както и на решение, постановено по в.гр.д. № 1724/2016 г. по описа на окръжния съд в гр. Варна.
В молбата се иска касационният съд да извърши тълкуване на посочените съдебни актове в техните осъдителни части, като разясни правното положение на всички задължени лица, както и конкретния размер на присъдените суми по отношение на всеки от тях общо, както и за всеки един от молителите поотделно. В молбата се пита с оглед смисъла на постановените съдебни актове, дали е възможно да се образува и води изпълнително дело срещу посочените в тези актове отделни лица избирателно от взискателя, а не срещу всички тях заедно. Излагат се съображения по законосъобразното развитие на изпълнителното производство, образувано за събирането на сумите, присъдени с постановеното по настоящото дело определение. Твърди се, че лицето Й. А. Г. – страна по делото, е починало, поради което се обосновава и задължение да се конституират неговите наследници като длъжници. Наред с това се сочи, че е налице противоречие между решението, постановено по гр.д. № 1724/2016 г. на окръжния съд в гр. Варна и определението, постановено по настоящото дело, по отношение на застъпените в тях становище относно качеството на Й. Г. на длъжник.
В писмен отговор ответната страна Е. Ч. Я. от [населено място], представлявана от адв. А. Г., заявява становище за неоснователност на искането за тълкуване.
С определение № 181 от 12 април 2016 г., постановено по ч.гр.д. № 1087 по описа на Върховния касационен съд, IV г.о. за 2016 г., съдът в настоящия си състав не допусна касационно обжалване на определение № 3449 от 5 октомври 2015 г., постановено по гр.д. № 2454/2015 г. на окръжния съд в гр. Варна и осъди молителите по молбата за тълкуване да заплатят на Е. Я. сумата от 200 лева разноски за образуваното по тяхна жалба частното касационно производство.
Молбата е неоснователна.
Разпоредбата на чл. 251 ГПК предвижда ред за тълкуване на постановените от съдилищата съдебни актове при възникването на неяснота относно вложения в тях смисъл, която води до затруднение или невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който ги е постановил. Предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци, обуславящи двусмислието на съдебния акт, и съдържащи се в неговия диспозитив. Спор относно точния смисъл на изразената правораздавателната воля може да се яви при принудителното изпълнение на съдебния акт, когато последният присъжда изпълнението на вземане от насрещнозадължено лице. Този спор обаче следва се сведе до обективните и субективните предели на силата на пресъдено нещо. Съдът не може в това производство да подлага на разглеждане въпроси, свързани с прилагането на процесуални правила, приложими в хода на принудителното изпълнение, нито може да указва как точно (по кой процесуален ред) следва да се изпълни присъденото вземане от съдебния изпълнител.
В конкретния случай, с определението, чието тълкуване се иска, са посочени ясно правнозадължените лица, описани са техните индивидуализиращи белези – имена и адрес, означен е размерът на присъдената сума и лицето, на което следва същата да бъде платена. Изразената в диспозитива на определението воля следователно е ясна и не поражда двусмислие относно обема на присъдено имуществено право, нито индивидуализирането на длъжниците и техния кредитор (взискател в изпълнителното производство). В тази насока следва да се посочи за пълнота, че освен в посочените в закона случаи, какъвто разглежданият не е, солидарност е налице, само ако същата е установена изрично (арг. от чл. 121 ЗЗД). Когато в диспозитива на съдебния акт не е изрично посочена солидарност, то паричното задължение, присъдено в тежест на повече лица, се дължи от тях съразмерно (така например в решение № 516 по гр.д. № 5900/2013 г., IV г.о, ВКС). Оплакванията на следващо място, че съдебният изпълнител неправилно е приложил разпоредбата на чл. 429 ГПК, също не засягат изразената от съда воля. Защитата от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение може да бъде осъществена по реда на чл. 435 и сл. ГПК или по исков ред при възникнали вреди от изпълнението, но не и по реда за тълкуване на влезли в сила съдебни решения и определения.
Що се отнася до искането на молителите да бъде извършено тълкуване на постановеното по в.гр.д. № 1724/2016 г. от окръжния съд в гр. Варна съдебно решение, то същото не може да бъде разгледано от настоящия състав, тъй като съгласно чл. 251, ал. 1 ГПК споровете по тълкуване на влязло в сила решение се разглеждат от съда, който го е постановил. Посоченото съдебно решение не е постановено от Върховния касационен съд, поради което и последният не е надлежният съд за произнасяне по отправеното от молителите искане. В тази част на искането, то следва да бъде изпратено на компетентния съд.
При този изход на производството е основателно искането на ответницата Я. за присъждане на сторените разноски по договор за правна защита и съдействия за производството по тълкуване.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. К. Г., К. В. Б., Н. В. Б. като пълномощник на Д. Г. М., И. И. Ч., А. С. Н., И. Р., О. И. Д., В. Ф. Д., К. В. М., С. П. и А. П., всички с адрес в [населено място], подадена чрез адв. К. С., за тълкуване на определение № 181 от 12 април 2016 г., постановено по ч.гр.д. № 1087/2016 г. по описа на Върховния касационен съд.
ОСЪЖДА С. К. Г., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], кв. ., [улица], вх. , ет. , ап. , К. В. Б., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], кв.., [улица], вх. , ет. , ап. , Д. Г. М., гражданка на Г., родена на 16 юни 1974 г. в Русия, с адрес в [населено място], кв. , [улица], вх. , ет. , ап. , И. И. Ч., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], кв. ., [улица], вх. , ет. , ап. , А. С. Н., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], кв. ., [улица], вх. , ет. , ап., И. Р., с адрес в [населено място], кв. ., [улица], вх. , ет. , ап. , . И. Д., с адрес в [населено място], кв.., [улица], вх. , ет. , ап. , В. Ф. , с адрес в [населено място], кв. , [улица], вх. , ет. , ап. , К. В. М., с адрес в [населено място], кв. , [улица], вх. , ет. , ап. , С. П., с адрес в [населено място], кв. , [улица], вх. , ет. , ап. , и А. П., с адрес в [населено място], кв. , [улица], вх. , ет. , ап. , да заплатят на Е. Ч. Я., с адрес в [населено място],[жк], вх. ”, ет. , ап. , сумата от 200,00 (двеста) лева разноски за производството по тълкуване.
ИЗПРАЩА молбата в частта й за тълкуването на решение по в.гр.д. № 1724/2016 г. на въззивния окръжен съд в гр. Варна.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: