О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 11
София, 11.01.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести януари през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 5340 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. първо, предл. първо ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. Н. Д. от [населено място], представляван от служебния му адвокат А. Д., против определение № 3435 от 13 октомври 2016 г., постановено по ч.гр.д. № 3621 по описа на апелативния съд в гр. София за 2016 г., с което е оставена без разглеждане като недопустима частна жалба против определение от 16 септември 2015 г., постановено по гр.д. № 1109/2015 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на Д. за приемане на доказателства във въззивното производство.
В частната жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно поради допуснати от съда нарушения на процесуалните правила и на разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК. Твърди се, че по предявените искания за допускане на доказателства първата инстанция не е взела становище, като същите не са били разгледани, не е бил изпратен на насрещната страна в производството препис от молбата, с която те са поискани. Подробно се излагат оплаквания за субективното вътрешно убеждение на съда, което е въздействало върху постановения по делото резултат, както и за задължението на въззивния съд да осигури приложението на императивна материалноправна норма по делото, както и че правилото на чл. 266, ал. 3 ГПК има императивен характер по процедура и не допуска отказ на доказателствени искания по процедурни съображения. Пространно частният жалбоподател развива виждането си за осъществен отказ от правосъдие.
Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], не изразява становище по жалбата.
С обжалваното въззивно определение е прието, че частната жалба, насочена срещу определение на първоинстанционния съд, с което се оставя без уважение искане за приемане на писмени доказателства, е процесуално недопустима. Този извод е обоснован със съображения по приложението на чл. 274, ал. 1 ГПК, според която разпоредба на обжалване подлежат определенията на съда, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, и в случаите, изрично посочени в закона. Посочено е, че в процесуалния закон не е предвидена изрична обжалваемост на определенията, с които съдът не приема поискани и представени от страната доказателства, а освен това същите нямат за последица прекратяването или спирането на производството по делото, поради което не са преграждащи. Изложени са мотиви, че защита срещу евентуалното неправилно процедиране на съда страната може да осъществи по реда на инстанционното обжалване на постановеното по делото решение.
Частната жалба е неоснователна.
Постановените от съдилищата определения могат да бъдат обжалвани самостоятелно с частна жалба пред съответния въззивен съд, ако отговарят на условията на чл. 274, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК, частни жалби могат да се подават само срещу две категории определения: определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, и определения, чиято обжалваемост е изрично уредена в закона. Определенията, за които законодателят не е указал изрично, че могат да бъдат обжалвани с частна жалба, както и тези, които не въздействат преграждащо върху развитието на делото, а се отнасят до неговото движение, не подлежат на самостоятелен инстанционен контрол. Правилността на тези от съдопроизводствените действия на съда, които не подлежат на самостоятелно обжалване, се проверява по пътя на инстанционното обжалване на постановеното по съществото на делото решение. В процесния случай жалбоподателят е поискал от Софийски градски съд, производството пред който е било образувано по въззивна жалба срещу постановеното от районния съд в [населено място] решение от 26 юни 2015 г., приемането на писмени доказателства при условията на чл. 266, ал. 3 ГПК. В закрито заседание на 16 септември 2015 г. Софийски градски съд е приел тези искания за преклудирани, поради което е оставил същите без уважение. Посоченото определение на съда не прегражда производството по делото, нито обжалването му е предвидено изрично от норма на процесуалния закон. Затова правилно апелативният съд е възприел извод за процесуална недопустимост на подадената от Д. частна жалба, поради което и постановеното от него определение като правилно следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3435 от 13 октомври 2016 г., постановено по ч.гр.д. № 3621 по описа на апелативния съд в гр. София за 2016 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: