О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 11
София, 12.01.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на четвърти декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №1925/2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение №807 от 06.04.2017 г. по гр.д. № 5939/2016 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касационната жалба не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е развил кратко оплакване за това, че съдът неправилно и в нарушение на чл.632, ал.1 ТЗ е постановил решение по чл.630 ТЗ без да приложи чл.629б. ТЗ, както и това, че неправилно е определил началната дата на неплатежоспособността. Изброени са съдебни актове на ВКС, постановени по реда на чл.290 ТЗ, от чиито мотиви е обобщен извод от касатора за противоречие на тези актове с решението на въззивният съд Изложена е накратко фактическата обстановка, от което е изведено, че са налице предпоставките по чл.625 ТЗ. Развити са съображения за това, че практиката по чл.629б ТЗ била еднозначна по отношение задължението на съда да предостави възможност на кредитора да предплати началните разноски за откриване производство по несъстоятелност и в тази връзка е поддържано, че съдът бил лишил от такава възможност касатора, поради което и решението му влизало в противоречие с изброените повторно съдебни актове. Развити са и кратки оплаквания относно неправилност на акта по отношение определяне началната дата на неплатежоспособността. В заключение страната е посочила, че „ началната дата на неплатежоспособността следва да бъде израз на последваща, бъдеща и трайна обективна невъзможност на длъжника да погасява задълженията си „, в какъвто смисъл е поддържано, че били изброени съдебни актове на ВКС. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
Страната е поддържала разбиране, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради сочено от нея противоречие с решения на ВКС. Извън това, че не е поставен правен въпрос, то и въпросите разгледани в цитираните решения по чл.290 ГПК третират различна правна проблематика по отношение оплакването за нарушение на разпоредбата на чл.632, ал.1 ТЗ тъй като са относими към приложението на чл.632, ал.4 ТЗ. Решение №576/07г. на ВКС, І т.о. е относимо към основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като обективира практика, постановена по реда на чл. 218а ГПК, като това основание предполага обективен идентитет на разглежданите случаи, какъвто не е налице. По отношение на началната дата на неплатежоспособност сочената практика е изцяло в съответствие с решаващите мотиви на въззивният съд, по отношение на изведения от страната извод, тъй като мотивите на състава са изцяло съобразени именно с обосноваване на трайна обективна невъзможност на длъжника да погасява задълженията си, като е обоснован и момента, спрямо който същият е изпаднал в това състояние. Следва освен това да бъде отбелязано и липсата на каквото и да било обосноваване от страна на касатора на противоречие с цитираната от него практика, като оплакванията за неправилност на акта към които се отнася неправилното приложение на конкретни правни норми е ирелевантно за тази фаза на каасационното производство, тъй като е неотносимо към основанията за допускане на решението до касационно обжалване.
С оглед така депозираното изложение, следователно не се обосновава довод за приложно поле на касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №807 от 06.04.2017 г. по гр.д. № 5939/2016 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: