О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.11
София,13.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 1368/2013 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 65 от 06.07.2012 г. по гр.д.№ 1018/2012 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 1364 от 19.12.2011 г. по т.д.№ 2112/2010 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-6 състав в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на касатора [фирма] законна лихва върху сумата 36 166.50 лв., представляваща частично незаплатено възнаграждение по договор от 26.11.2009 г., считано от 02.09.2010 г. до окончателното й изплащане при условие, че [фирма] върне на [фирма] предоставения му за съхранение естествен паркет 82 кашона – 172 кв.м. „Дъб Опушен Многослоен” или заплати неговата левова равностойност от 16 993.32 лв. в двуседмичен срок от влизане в сила на съдебното решение. Вместо него е постановено друго, с което е отхвърлено искането на [фирма] за заплащане на законна лихва върху сумата 36 166.50 лв., считано от 02.09.2010 г. до окончателното й изплащане.
В касационната жалба се поддържат доводи за наличие на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на решението като неправилно, а допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В изложението на основанията като значими за изхода на делото , по които следва да се допусне касационно обжалване, се сочат следните въпроси: 1./ От кой момент започва да тече законната лихва върху присъденото парично вземане в случаите, в които е налице задължение за страните за едновременно изпълнение на две корелативни договорни задължения, които са извън същинските задължения по договор за изработка; 2./ Обосновано ли е обвързването на задължението на възложителя за заплащане на цената по договора за извършените и приети СМР с изпълнението на допълнителни корелативни договорни задължения при положение, че възложителят не е заплатил цената по начина и в сроковете, описани в договора между страните.
Ответната страна [фирма] оспорва допустимостта на касационното обжалване, като излага и доводи за неоснователност на касационната жалба и претендира разноски по делото. От същия е подадена частна жалба срещу определение № 2359 от 09.11.2012 г., с което апелативният съд е оставил без уважение искането му да измени по реда на чл.248 ГПК решението си в частта за разноските.
Касаторът [фирма] оспорва частната жалба в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да постанови обжалвания резултат въззивният съд приел от фактическа страна, че съгласно чл.15, ал.1, т.2 от сключения между страните договор окончателното плащане на договореното възнаграждение следва да бъде осъществено от възложителя [фирма] в срок от 30 дни след подписване на протокол обр.19 при условие, че изпълнителят, сега касатор е предал обратно на възложителя всички евентуално предоставени за съхранение в склад на изпълнителя довършителни материали, мебели и други. Изложено е, че съобразявайки тази договореност, правилно първоинстанционният съд е постановил едновременно изпълнение на дължимите престации – изплащането от [фирма] на присъдената сума да се осъществи след настъпването на посоченото в него условие – връщане от [фирма] на предоставения му паркет или заплащането на неговата равностойност в двуседмичен срок от влизане на решението в сила, но е счетено, че упражнявайки правомерно право на задържане, [фирма] не изпада в забава относно изпълнението на своето парично задължение и не дължи обезщетение в размер на законната лихва за периода от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата, за която е осъден, поради което отменил решението в частта за присъждане на законна лихва върху дължимата от [фирма] главница.
Настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното решение не следва да се допусне до касационен контрол.
Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, за да обоснове допускане на касационния контрол, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В настоящия случай това изискване не е изпълнено. Поставените въпроси целят да обосноват твърдените нарушения на материалния и процесуалния закон и в този смисъл представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Формулираните от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроси са относими към предмета на делото, но са пряко свързани с правилността на обжалваното въззивно решение, а отговорът им е изцяло в зависимост от доказателствата по конкретното дело, извършената от въззивната инстанция преценка на доказателствата и се разрешават в резултат на тълкуване съдържанието на приложимата клауза на процесния договор – чл. 15, ал.1, т.2. Данните по делото сочат, че решаващият съд е приложил правилата на чл. 20 ЗЗД при тълкуване съдържанието на относимата клауза, като е обсъдил доводите и възраженията на страните относно произтичащите от него права и задължения. Изводите, до които е стигнал въззивният съд в резултат на това тълкуване, не могат да бъдат ревизирани в производството по чл. 288 ГПК, тъй като те са предмет на самия касационен контрол, в какъвто смисъл са и задължителните указания в горепосоченото тълкувателно решение.
В заключение, поради отсъствието на изискванията на чл.280, ал.1 ГПК, касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
ІІ. По частната жалба на [фирма]:
С обжалваното определение апелативният съд приел, че в представеното пред първата инстанция пълномощно на процесуалния представител на [фирма] не е отразено договорено адвокатско възнаграждение. В хода на въззивното производство същият е представил разписка, подписана от адв.И. за получена от нея на 21.06.2012 г. сума в размер на 2 000 лв., представляваща възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство. Доколкото по делото не са представени доказателства чрез издаване на съответния платежен документ от търговското дружество за действително изплатено възнаграждение на упълномощения от него адвокат за процесуално представителство пред въззивната инстанция е счетено, че молбата за присъждането им се явява неоснователна.
Определението е правилно.
Съгласно т.1 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. Както правилно е прието с обжалваното определение, доказателствата за извършеното плащане следва да изхождат от страната, която ги е направила. При липсата на данни за договорено между частния жалбоподател и пълномощника му възнаграждение за възложеното на последния процесуално представителство, законосъобразно въззивният съд е приел, че представената по делото разписка от адв.И. не удостоверява реалното извършване на разходи за правна помощ от страна на нейния доверител.
По изложените съображения настоящият състав намира, че частната жалба е неоснователна, с които съображения следва да се остави без уважение и искането на жалбоподателя като ответник по касация за присъждане на разноски поради липса на доказателства както за договорения размер на адвокатското възнаграждение, така и за неговото заплащане.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 65 от 06.07.2012 г. по гр.д.№ 1018/2012 г. на Софийски апелативен съд.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2359 от 09.11.2012 г. по гр.д.№ 1018/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: