3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 11
С., 14,01,2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на петнадесети ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………..……………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 417 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 971/1.ІІ.10 г. на [фирма] – С., подадена против решение № 1559 на С. апелативен съд, ГК, 3-и с-в от 14.ХІІ.2009 г., постановено по гр. дело № 1893/09 г., с което – на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД – д-вото е било осъдено да заплати на [фирма]-гр. П. 23 915 лв. като неизплатено възнаграждение по договори за С. от датите 13.VІІІ.2004 г. и 20.ХІІ.2004 г., ведно със законната лихва върху тази главница от 26.V.2005 г. и до окончателното й изплащане, а също и мораторна лихва в размер общо на 1 159.05 лв., съответно за периода от 1.І.2005 г. и до подаване на исковата молба /26 май 2005 г./.
Оплакванията на търговеца касатор са за неправилност на атакуваното въззивно решение: поради неговата необоснованост и постановяването му както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от САС съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Поради това се претендира касирането му изцяло и потвърждаване на решението на първостепенния съд.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано като Раздел І от текста на жалбата му, касаторът [фирма] – С. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, поддържайки, че „разглежданият случай е решен противоречиво от съдилищата”, в какъвто смисъл били приложените към жалбата решения /едно от които арбитражно/, а „правилното решаване на случая е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото”. Поради това ВКС трябвало до отговори на следните въпроси с „принципно значение за изясняване на случая”: 1/ За допустимостта на прихващане с неликвидно вземане в съдебния процес, при положение, че ликвидността настъпва с произнасянето по възражение, направено в хода на делото и прието за разглеждане от съда; 2/ За необходимостта от съгласие на ищеца за извършване на прихващане по направено от ответника възражение в хода на висящия процес; 3/ За погасителния ефект от прихващането в случай, че насрещното вземане изцяло или частично е било вече погасено по давност. Цитирани и представени са от страна на търговеца касатор следните съдебни актове: 1/ Р. от 6.ІІІ.2006 г. на В. № 68/2005 г.; 2/ Р. № 2906 от 5.ХІ.1959 г. по гр. дело № 250/59 г. на І-во г.о. на СГС; 3/ Р. № 1660/5.VІІ.1963 г. по гр. дело № 1092/63 г. на ВС на Н.; 4/ Р. № 1176/19.V.1969 г. по гр. д. № 659/69 г. на І-во г.о. на ВС на Н.; 5/ Р. № 3289/15.ХІІ.1978 г. по гр.д. № 2496/78 г. на І-во г.о. на ВС на Н. и 6/ Р. № 320/16.V.1995 г. на І-во г.о. на ВС.
Ответното по касация [фирма] -[населено място] не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на развитите в жалбата оплаквания за неправилност на атакуваното въззивното решение.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС касационната жалба на [фирма] – С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Р. постановки по т. 1 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точно формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба, по чл. 284, ал. 3 ГПК, нито от твърденията на подателя й или от сочените от последния факти и обстоятелства. Определящо в тази насока е, че във всички случаи става дума за въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/, по който въззивният съд се е произнесъл с атакуваното решение, а не за правен въпрос, по който се очаква за първи път да се произнесе ВКС. Непосочването на релевантния правен въпрос или заместването му с хипотетични такива, които не са могли да обусловят решаващите правни изводи на въззивния съд по конкретното дело, е само по себе си достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат сочените допълнително основания за това /в случая по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК/.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1559 на С. апелативен съд, ГК, 3-и с-в, от 14.ХІІ.2009 г., постановено по гр. дело № 1893/09 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 417 по описа за 2010 г.