Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
6943_13_opr_288_30zn.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 11
София, 14.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 6943 /2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. А. О. срещу въззивно решение № 163 от 06.08.2013 г. по възз. гр.д. № 135 /2013 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение № 16 от 20.02.2013 г. по гр.д. № 86 /2012 г. на Ардинския районен съд, в частта, с която е възстановена запазена част от 4 /10 ид.ч.общо (на стойност 5 460 лева), от която както следва: на С. Р. Р., на А. Р. Р., на Г. С. Р. и на Г. Р. Е. – по 1 /10 ид.ч. на стойност по 1 635 лева от наследството на Р. А. Р., починал на 27.10.2011 г., като е намалено наследството на недвижим имот: неурегулирано дворно място с площ 1 400 кв.м., находящо се в [населено място], кв. О., заедно с построената в него двуетажна полумасивна жилищна сграда, извършено с нотариален акт № 179 /1997 г. в полза на Н. А. О..
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна Г. Р. Е. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване, останалите насрещни страни не са подали писмен отговор на касационната жалба.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е обжалвано единствено в частта, с която са уважени четири иска по чл.30 ЗН за 4 /10 ид.ч. или по 1 /10 ид.ч. за всеки един от ищците срещу Н. А. О. за намаляване на дарението, извършено през 1997 г. от наследодателя на ищците Р. А. Риза (баща на ищците), което той е извършил със съпругата си Х. Ш. Р. (майка на ищците) в полза на Н. А. О. на притежавания от двамата дарители недвижим имот – двор с къща в [населено място], до размер на 6 /10 ид.ч. и възстановяване на запазената част на ищците от наследството на Р. А. Р. в размер на 4 /6 идеални части от имота или по 1 /4 ид.ч. за всеки един от ищците.
Въззивният съд е приел, че единственият довод за неправилност на въззивното решение в обжалваната част във въззивната жалба на Н. А. О. е относно датата на оценката на имуществото на починалия наследодател, че оценката не е извършена към деня на откриване на наследството, а към датата на предявяване на иска (исковете) и че съгласно чл.269, изр. 2 ГПК в проверката за неправилност на решението въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд е приел, че обстоятелството, че стойността на дарения недвижим имот е определен към датата на предявяване на иска (исковете) е ирелевантен за определяне на разполагаемата и запазената част, доколкото по делото е безспорно, че наследодателят Р. А. Р. е притежавал единствено недвижимият имот, предмет на извършеното през 1997 г. дарение и към момента на смъртта си не е притежавал друго имущество. Разпоредбата на чл.31 ЗН, изискваща стойността на дарените недвижими имоти да бъде определена към датата на откриване на наследството, е от значение за определяне на размера на разполагаемата част, респективно – на размера на запазената част само когато наследодателят към момента на смъртта си е притежавал и друго имущество. Така съдът е приел, че единственият довод за неправилност, с който е сезиран, е неоснователен, поради което следва да потвърди обжалваната част от решението.
Жалбоподателят Н. А. О. извежда материалноправния въпрос: Когато в наследствената маса е включен само един имот, към кой момент следва да се определи стойността на разполагаемата част съответно на запазената част на наследника – към датата на смъртта на наследодателя (датата на откриване на наследството) или към датата на предявяване на иска и твърди, че въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Въпросът не е обуславящ, доколкото видно от изложеното въззивният съд е приел, че в случай на разпореждане приживе с единствения имот на наследодателя не се образува наследствена маса по чл.31 ЗН, поради което е без значение каква цена е имал имотът, с който се изчерпва наследството на наследодателя, към момента на откриване на наследството му, както и към момента на предявяване на иска.
Поради изложеното настоящият състав приема, че не са налице основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а искането на Г. Р. Е. за присъждане на разноски е основателно за сумата 250 лева за процесуално представителство, чието уговаряне и заплащане е доказано с представения договор за процесуално представителство.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 163 от 06.08.2013 г. по възз. гр.д. № 135 /2013 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд, г.о.
Осъжда Н. А. О. да заплати на Г. Р. Е. сумата 250 (двеста и петдесет) лева разноски за адвокатски хонорар в това производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.