1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 11
гр. София, 16.01.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева ч. гр. дело № 4169/2016 год.
Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Постъпила е молба от А. Г. П., чрез пълномощника й адв. Н. Г., с искане да бъде допълнено определение № 308 от 08.11.2016 г., постановено по настоящото частно гражданско дело, в частта му за разноските. В молбата се сочи, че молителката – ответна страна по подадената частна касационна жалба, по която е образувано производството, е подала писмен отговор и е поискала заплащане на разноски в размер на 1 100 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, надлежно посочени в списък по чл. 80 ГПК и удостоверени в договор за правна помощ, но съдът е пропуснал да ги присъди.
С оглед дадената възможност по чл. 248, ал. 2 ГПК Д. М. Ф. и А. И. В. са подали писмен отговор, чрез адв. Е. И.. Изразили са становище, че искането за присъждане на разноски е неоснователно, евентуално са направили възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., като разгледа молбата по чл. 248 ГПК намира за установено следното:
Касационната инстанция е сезирана с частна жалба от А. И. В. и Д. М. Ф. против определение № 293/01.06.2016 по ч. възз. гр. д. № 322/2016 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от А. Г. П., чрез адв. Г.. Направено е искане за присъждане на разноски в производството и е приложен договор за правна помощ и съдействие, удостоверяващ заплащането на сумата от 1 100 лв. в брой, представляваща адвокатско
възнаграждение. Предмет на обжалване е било въззивно определение, с което е потвърдено определението на първоинстанционния Окръжен съд- Пловдив, с което е върната исковата молба на А. И. В. и Д. М. Ф. против А. Г. П. и е прекратено производството по делото. Върховният касационен съд е приел, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 във вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК и не е допуснал касационна проверка на въззивното определение.
Искането за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 308/08.11.2016 г. в частта за разноските е основателно за сумата от 200, 00 лв. Съгласно чл. 11 от Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения за изготвяне на частна жалба, без явяване в открито заседание, се дължи хонорар в размер на 200, 00 лв. Посочената разпоредба е относима и по отношение на изготвянето на отговор на частна жалба. Съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 3 на ТР № 6/2012 по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС при направено основателно възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение № 308/08.11.2016 г. по ч.гр.д. 4169/2016 г. в частта за разноските.
ОСЪЖДА А. И. В. с ЕГН [ЕГН] и Д. М. Ф. с ЕГН [ЕГН] да заплатят на А. Г. П. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 200.00 лв. съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: