О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 11
София 19.01.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети декември, две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов ч. гр. дело № 2274/2008 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК във вр. с чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Р. П. Р. и Й. П. Р. , двамата със съдебен адрес град В., подадена от пълномощника им адвокат В, срещу определение от 16.07.2008 г. по ч.гр.дело № 642/2008 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е оставено в сила определение на Свищовския районен съд от 29.02.2008 г. по гр. д. №215/2007 г. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявените установителни искове за собственост.
Жалбоподателите излагат доводи за наличие на основания за допускане на обжалване пред Върховния касационен съд по чл.274, ал.3 ГПК във връзка с чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Според тях в обжалваното определение има произнасяне по съществен процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно относно наличието на правен интерес за предявяване на установителни искове за собственост. Представени са и три определения на ВКС.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІІ г.о. констатира следното:
С определение от 16.07.2008 г. по ч.гр.дело № 642/2008 г. на Великотърновския окръжен съд е оставено в сила определение на Свищовския районен съд от 29.02.2008 г. по гр. д. №215/2007 г. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявените установителни искове за собственост върху недвижим имот срещу държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, община С. и ПК „Н”. Прието е, че по отношение на първите двама ответници липсва правен интерес от така предявените искове, тъй като процесният имот нито е актуван като държавен или общински, нито тези ответници, твърдят че имат някакви права върху него. По отношение на третия ответник е прието, че искът е недопустим на основание, чл.224 ГПК/отм./, тъй като има влязло в сила съдебно решение, с което предявения от ищците срещу ПК „Н” ревандикационен иск е отхвърлен като неоснователен.
Съобразно разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК на обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, в които съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и е от значение за точното прилагане на закона. В случая обжалваното определение е съобразено изцяло с постоянната практика на ВКС, включително и с тази представена от самите жалбоподатели.
Под точно прилагане на закона най-общо се разбира еднообразно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователната и противоречива съдебна практика или пък преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая жалбоподателят само е посочил това основание, но не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна такава, но неправилна, които биха били основание да се издаде тълкувателно решение. Правата да се предявяват различни видове искове, включително и установителни за собственост, възникват при наличието на правен интерес.
При въведеното с ГПК/ обн. ДВ №59/20.07.2007 г./ само факултативно касационно обжалване на определенията по чл.274, ал.3 ГПК е необходимо да бъдат изпълнени и допълнителни изисквания за подбора на частните жалби, които ще бъдат допуснати до разглеждането им по същество. Те са свързани с изискването за наличие на произнасяне по правен въпрос в отклонение или при противоречива практика по приложението на закона съобразно изискването на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК. В случая те не са налице.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на частната касационна жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на определение от 16.05.2008 г. по ч.гр.дело № 2223/2008 г. на Софийския градски съд.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 16.07.2008 г. по ч.гр.дело № 642/2008 г. на Великотърновския окръжен съд по частна касационна жалба на Р. П. Р. и Й. П. Р. , двамата със съдебен адрес град В., подадена от пълномощника им адвокат В.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.