1
3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 11
София, 22.01.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова ч.гр.дело № 3197 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по подадена от М. П. К. частна жалба против определение № 190 от 25. 02. 2019 г. по в. гр. д. № 525/2018 г. на Софийски окръжен съд, ГО, постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което е допълнено решение № 490 от 21. 12. 2018 г. по гр. д. № 525/2018 г. на СОС, ГО, 2 възз. с-в в частта за разноските и М. П. К. е осъдена да заплати на Г. М. М., Д. Г. З. и Г. Г. З. допълнително сумата 772 лв. разноски по гр. д. № 340/2017 г. на БРС. Твърди се незаконосъобразност на определението, тъй като по претенцията за разноски има произнасяне от въззивния съд и не е налице непълнота по смисъла на чл. 248, ал. 1, пр. 1 ГПК, ищците не са представили списък на разноските до края на последното заседание в първоинстанционното производство, поради което нямат право да искат корекция на разноските, присъдени за първата инстанция, а и не са представили и доказателства за изплатен адвокатско хонорар от 500 лв.
Ответниците по частната жалба Г. М. М., Д. Г. З. и Г. Г. З. не изразяват становище по същата.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Частната жалба е допустима, а разгледана по същество – основателна.
Основателно е оплакването на частната жалбоподателка за неправилна квалификация на молбата – по чл. 248, ал. 1, пр. 1 ГПК (за допълване), вместо по чл. 248, ал. 1, пр. 2 ГПК (за изменение) на въззивното решение в частта за разноските.
Предвиденият в чл. 248 ГПК ред е приложим както в хипотезите на непълнота на съдебното решение (каквато би била налице при неразглеждане в мотивите и диспозитива на заявена претенция за разноски), така и в хипотезите, при които претенцията за разноски е разгледана, но съдът е допуснал фактическа грешка при изчисляването на разноските или грешка във фактическите или правни изводи, касаещи този въпрос.
В случая не е налице непълнота на решението, тъй като произнасяне по претенцията на ищците по чл. 78, ал. 1 ГПК има и в мотивите и в диспозитива на решението. Прието е, че поради уважаване на иска по чл. 108 ЗС, ответницата ще следва да бъде осъдена да заплати на ищците разноските, направени при разглеждане на делото и пред двете инстанции, в размер на 1030, 48 лв. (без да е разграничено каква част от тази сума включва разноски за първата и каква част за въззивната инстанция) и посочената сума е присъдена.
Не е налице и допусната явна фактическа грешка, поради пълното съответствие между мотиви и диспозитив.
Налице е допусната грешка при изчисляване размера на разноските за двете инстанции, изразяваща се в невключване на сумата 772 лв. в разноските, направени при разглеждане на гр. д. № 340/2017 г. на БРС. Затова молбата за допълнително присъждане на тази сума по реда на чл. 248 ГПК следва да се квалифицира по чл. 248, ал. 1, пр. 2 ГПК.
Молбата по чл. 248, ал. 1, пр. 2 ГПК е била недопустима. Ищците своевременно са направили искане по чл. 78, ал. 1 ГПК за присъждане на разноските в първоинстанционното производство в случай на уважаване на иска по чл. 108 ЗС (с исковата молба, поддържано от процесуалния им представител и в хода на устните състезания пред районния съд), доказали са извършването им, но не са представили списък на разноските в срока по чл. 80 ГПК – до приключване на последното заседание пред районния съд. Съгласно цитираната разпоредба и указанията по приложението й, дадени с ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 8 и т. 9, страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай губи правото да иска изменение на решението в частта му за разноските. Тази забрана важи и за горната инстанция в хипотезите, при които същата, поради пререшаване на спора, за пръв път уважава претенция по чл. 78 ГПК.
Като е разгледала и уважила молбата по чл. 248 ГПК, присъждайки в полза на ищците допълнително сумата 772 лв. разноски по гр. д. № 340/2017 г. на Ботевградския районен съд, въззивната инстанция е постановила недопустимо определение, което следва да бъде обезсилено, а подадена от ищците молба по чл. 248 ГПК следва да бъде оставена без разглеждане.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЕЗСИЛВА определение № 190 от 25. 02. 2019 г. по гр. д. № 525/2018 г. на Софийския окръжен съд, ГО, ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Д. Г. З., Г. Г. З. и Г. М. М. молба по чл. 248, ал. 1, пр. 2 ГПК, за изменение на решение № 490 от 21. 12. 2018 г. по гр. д. № 525/2018 г. на СОС, ГО, 2 възз. в частта за разноските, чрез присъждане и на сумата 772 лв. разноски по гр. д. № 340/2017 г. на Ботевградския районен съд с-в, и прекратява образуваното по тази молба производство по чл. 248, ал. 1, пр. 2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: