2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 11
С., 05.01.2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми декември през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 820 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Държавен фонд „З.”[населено място], чрез юрисконсулт Т. Л., против въззивното решение № 84 от 5 март 2010 г., постановено по гр.д. № 1 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2010 г., с което е отменено решение № 876 от 26 ноември 2009 г., постановено по гр.д. № 2361 по описа на районния съд в[населено място] за 2009 г. и вместо него уволнението на В. С. Д. от[населено място] е признато за незаконно и Д. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, защото съдът неправилно приел, че е необходимо в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ служителят следва да бъде запознат с атестационния доклад към който препраща уволнителната заповед, защото запознаването е необходимо само в случай, че в нея се изброяват липсващите качества, без заповедта да се мотивира или без наличието на атестационен доклад; от разпита на свидетелите става ясно, че трайното отсъствие на качества у служителя е установено, като този факт се презумира и от резултатите от проведения тест; предвид разстоянието между Враца и С. е възможно заповедта за уволнение да бъде изготвена и връчена между 15,15 ч. и 17,00 ч. В изложение по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се сочи, че съществуват противоречиви съдебни решения по възникналия правен спор – според решението на районния съд уволнението е законно, а въззивният съд приема, че решението е незаконно; съдът следва да отговори при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на материалноправния въпрос задължително ли е служителят да се запознава с атестационния доклад, към който препраща уволнителната заповед, когато последната е мотивирана.
Ответникът В. С. Д. от[населено място], чрез процесуалния й представител адв. С. Г., в отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК изтъква доводи за липсата на основание за допускане на атакуваното решение до касационен контрол, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че заповедта за уволнение препраща към атестационен доклад, който не е връчван на ищцата след изготвянето му, за да може да тя да вземе становище; в мотивите на заповедта не се съдържат конкретни обстоятелства, обуславящи трайна липса на професионални качества за ефективно изпълнение на възложената трудова функция, като резултатите от тестовете сами по себе си не са достатъчни, за да се направи извод за трайно отсъствие на качества, а работодателят се е позовал само на резултатите от тестовете и мотиви за трайно несправяне с работата не са излагани; атестацията е направена само на ищцата и няма сравнителен критерий при обсъждане резултатите от тестовете; работодателят не е установил в рамките на периода 15,10 ч. – изготвянето на атестационния доклад до връчването на заповедта преди края на работния ден как заповедта за уволнение е изготвена и подписана и изпратена от[населено място], или пък готовата заповед е донесена в[населено място] от комисията, като незаконосъобразно работодателят е формирал воля преди извършването на атестацията.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Допускането до касационен контрол се търси по второто и третото основания на чл. 280, ал. 1 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос поради противоречивото му разрешаване от съдилищата и разрешаването на който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
По основанието на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК касаторът не поставя изрично формулиран въпрос, а твърди, че конкретният спор е разрешен противоречиво, като основава твърдението си с различния краен резултат, постигнат от съдилищата в рамките на инстанционния контрол на разглеждания спор. От една страна, касаторът не сочи правен въпрос, който е включен в предмета на спора и разрешението му да е обусловило крайния правен резултат, а съдът не е задължен да извлича подобен въпрос от текста на касационната жалба или от изложението към нея, след като касаторът не поставя такъв – такова е разрешението, дадено в т. 1 на тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК. От друга страна, различното разрешаване на правни въпроси по невлезли в сила решения в рамките на инстанционния контрол на един и същи спор, не обуславя наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – така в т. 3 на цитираното тълкувателно решение на ВКС.
Поставеният материалноправен въпрос е разрешен в атакуваното решение, но, от една страна, не е единственият, който е обусловил решаващите изводи на съда – съдът е посочил, че изводите за несправяне с изпълнението на трудовите функции не може да се обоснове единствено с резултатите от положен тест; не е ясно защо от страна на работодателя е предприето атестиране само спрямо ищцата; неустановено е останало от страна на работодателя как е било възможно заповедта за уволнение да се изготви, подпише, изпрати и връчи от С. до Враца в рамките на два часа. Следователно, освен с липсата на запознаване на ищцата с атестационния доклад, към който уволнителната заповед препраща, за да приеме незаконосъобразността на уволнението, съдът се е опрял и на други правни изводи.
На второ място, както вече ВКС е имал случай да посочи при уеднаквяване на съдебната практика по реда на чл. 290 ГПК (решение № 460 по гр.д. № 465 за 2009 г. на ІІІ ГО), ако в заповедта за уволнение има изрично позоваване на друг документ, законосъобразността на уволнението предполага този друг документ да е бил доведен до знанието на работника или служителя. В разглеждания случай заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е мотивирана с проведена атестация – тестове за проверка на знанията, уменията и професионалната компетентност на ищцата, които показали непознаване на процедурите по прилагане на схемите и мерките по директни плащания на площ, пазарните механизми и мерките за развитие на селските райони. При тези данни атестационният доклад е следвало да бъде доведен до знанието на работника/служителя, поради което разрешението, дадено от въззивния съд, е съответно на задължителното разбиране, дадено от ВКС.
Ответницата претендира присъждане на разноски по смисъла на чл. 78, ал. 3 ГПК, но доказателства за сторени такива в производството по чл. 288 ГПК не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 84 от 5 март 2010 г., постановено по гр.д. № 1 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2010 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: