4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 11
София, 06.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Бобатинов
ЧЛЕНОВЕ: Ваня Алексиева
Мария Славчева
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 706 /2009 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на К. Я. Х. от гр.В. против въззивно определение на Варненския окръжен съд № 1847 от 18.08.2009 год., по ч.т.д.№ 879/ 2009 год., с което е оставено в сила определение № 6410/27.04.2009 год., по гр.д.№ 1741/2009 год. и е прекратено, като недопустимо, производството по горепосоченото дело, образувано по предявен от настоящия частен жалбоподател, като ищец и В. П. Г. срещу „Б. Д. иск по чл.424 ГПК.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по разглеждане възникналия между страните правен спор по същество.
В депозирано към частната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за достъп до касационен контрол, във вр.с препращането от чл.274, ал.3 ГПК, касаторът е обосновал касационно обжалване по приложно поле с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Твърдението му е, че предвид доказателствения материал по делото, изводът на въззивния съд, че е налице процесуално бездействие на ищците, в качеството им на поръчители по договор за текущо потребление от 12.01.2005 год., сключен между ответното Е. , като кредитодател и С. В. Г. от гр.В.- кредитополучател се явява необоснован и изграден в нарушение на съществените съдопроизводствени правила. Допълнително в тази вр. са изложени и доводи за допуснато от В. нарушение на чл.411, ал.3 ГПК, довело до лишаване на поръчителите, като длъжници, от правото им да подадат своевременно възражение по реда на чл.414 ГПК.
Поради това, според частния жалбоподател, макар и направеното с исковата молба възражение за изтекла погасителна давност по чл.147 ЗЗД да не представлява новооткрито обстоятелство, то предвид допуснатото от съда нарушение на чл.411, ал. 3 ГПК и отсъствието на данни за поведението на главния длъжник, правещо невъзможна защитата на поръчителите чрез възражение по чл.414 ГПК, предявеният по реда на чл.424 ГПК иск като единствена възможност за защита на последните се явява допустим, обстоятелство, което ВОС не е съобразил.
Същевременно обстоятелството, че ищците имат безспорен интерес от предявяване на този специален установителен иск, според Х. е в съответствие и с практиката на ВКС, като израз на която е цитирано и определение № 262 от 30.04.2009 год., по гр.д.№ 265/2009 год. на ТК на ВКС.
Основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е аргументирано с необходимостта да бъде уредена този вид материя в практиката на съдилищата, както и да бъде осигурена адекватна защита на правата и интересите на поръчителите, с оглед неравнопоставеното им положение спрямо кредитора при договор за поръчителство, инкорпориран в договор за кредит, обусловено от лишаването им от достъп на информация за движението по сметката на главния длъжник.
Ответната по частната жалба страна не е взела становище в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид доводите на страната във вр. с инвокираното оплакване и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна във въззивното производство страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, поради следното:
Съгласно процесуалноправната уредба на касационното обжалване по действащия ГПК допустимостта на въведения от законодателя факултативен, а не задължителен касационен контрол е обусловена от наличие на предпоставките- основна и допълнителна, регламентирани с нормата на чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК.
Същевременно по силата на чл.284, ал.3, т.1 ГПК тяхното изрично посочване чрез обосноваване интереса от допускане на касационното обжалване в посочените от процесуалния закон граници на приложно поле е възложено в изключителна тежест на страната- касатор, респ. частен жалбоподател.
В случая в депозираното от частния жалбоподател Х., чрез адв. С., изложение на основанията за достъп на горепосочения въззивен съдебен акт до касационен контрол липсва конкретно формулиран значим по см. на чл.280, ал.1 ГПК въпрос на материалното и/ или процесуално право, който обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция да е предмет на твърдяното противоречиво разрешаване в съдебната практика или чието разрешаване, поради липса на съдебна практика по същия, респ. необходимост от промяна във вече създадената такава, за да бъде възприета нова, се явява от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Следователно, доколкото извън правомощията на касационната инстанция е сама да изведе и формулира този съществен по см. на чл. 280, ал.1 ГПК въпрос на процесуалното и/или материално право, вкл. по съображения черпени от диспозитивното начало и равенството на страните в гражданското производство, то само на това основание- отсъствие на основната, главна предпоставка за допускане на частното касационно обжалване частната жалба не следва да бъде разгледана по същество.
Що се касае до наведените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК оплаквания срещу процесуалната незаконосъобразност на обжалваното определение, то те по своето съдържание са свързани единствено и само с правилността на въззивното определение на ВОС, поради което са правно ирелевантни за допустимостта на искания касационен контрол.
Отделен в тази вр. е въпросът, че самото съдържание на депозираното изложение сочи на извършено от жалбоподателя отъждествяване на предпоставките за допускане на касационно обжалване с тези по чл.281, т.3 ГПК, което е лишено от основание в процесуалния закон.
Същевременно цитираното определение на ВКС, като постановено по различен от установения в гл.37от действащия ГПК процесуален ред на изпълнителното производство е въобще неотносимо към заповедното производство и предпоставките за предявяване на специалния установителен иск по чл.424 ГПК, дори и да се приеме, че именно това е и същественият процесуалноправен въпрос.
Необходимо е също в тази вр. за прецизност да се посочи, че не даденото от касационната инстанция разрешение на значимия по см. на чл. 280, ал.1 ГПК въпрос на материалното или процесуално право удовлетворява изискването на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, както неправилно се поддържа от частния жалбоподател, а самият процесуалноправен или материалноправен въпрос, който е обусловил крайния правен резултат по делото и в различно от даденото от страната тълкуване, тъй като целта на същото не е да запълни съществуваща празнота в закона, а да премахне евентуалното несъвършенство на съответната правна норма, чрез правилата на корективното тълкуване.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278,ал.1 и сл. ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Варненския окръжен съд № 1847/18.08.2009 год., по ч. т.д. № 879/2009 год., по частната жалба на К. Я. Х. от гр. В. с вх.№ 29746/04.09.2009 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: