4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 11
С., 6.01. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети октомври, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 4860 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. З. В. от [населено място] поле, [община], област Х., чрез пълномощника си адв. С. М. от АК-В., против въззивно решение № 131 от 12.04.2013 г., постановено по в.гр.д. № 110/2013 г. на Хасковския окръжен съд, първи въззивен граждански състав, с което като е потвърдено решение № 294 от 21.11.2012 г. на Димитровградския районен съд, постановено по гр.д. № 972/2012 г., е уважен предявеният от Д. З. Я. от [населено място] срещу В. З. В., иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, за заплащане на сумата от 13 300 лв., представляваща левовата равностойност на сумата от 6 800 евро като получена на отпаднало основание – договор, сключен между страните на 05.08.2011 г. за доставка на лек автомобил марка „Мерцедес С 220” от Германия, ведно със законните последици – лихви и разноски, като искът до пълния претендиран размер на главницата от 13 600 лв. е отхвърлен като неоснователен.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което е уважен предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за сумата от 13 300 лв., съдът се е произнесъл по правни въпроси, обусловили изхода на спора, решени в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставените правни въпроси от материално естество са за приложението на чл. 87, ал. 1 и ал. 4 ЗЗД. Позовава се и представя задължителна съдебна практика – Постановление № 3 от 29.03.1973 г. на П..
Ответникът по касационната жалба Д. З. Я. от [населено място], чрез пълномощника си адв. М. К. от АК-Х. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за неоснователност на касационната жалба, както и за липсата на основанията за допускането й до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, с цена над 5000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, въззивният съд е приел, че през м. август 2011 г. страните са постигнали договореност за доставка на лек автомобил марка „Мерцедес С 220” от Германия, с уговорен срок за доставката му до 30.01.2012 г., за сумата от 6 800 евро, платена от ищеца, като в т. 3 от сключения между тях договор те са уговорили връщане на тази сума при невъзможност за доставка в срок на процесния автомобил. Приел е за установено, че ответникът е предложил на ищеца същата марка и модел автомобил, но комби, който ищецът е отказал да получи, тъй като предложеният автомобил се отклонява съществено от поръчката. На 27.02.2012 г. на ответника е била връчена покана, с която ищецът като изправна страна по договора е упражнил правото си да го развали, съобразно чл. 87, ал. 1 ЗЗД с едностранно волеизявление до длъжника, който не е изпълнил задължението си да му достави процесния лек автомобил. При тези приети за установени факти, въззивният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е основателен, тъй като поради разваляне на договора за доставка е отпаднало основанието, на което е извършено плащането от ищеца и ответникът му дължи връщане на дадената по договора за поръчка сума от 6 800 евро на отпаднало основание.
Поставеният материалноправен въпрос за приложението на чл. 87, ал. 4 ЗЗД – дали частта от неизпълнението, когато е доставен уговорения автомобил като марка и модел, но комби, какъвто вид не е бил договорен, не е незначителна с оглед интереса на кредитора по см. на чл. 87, ал. 4 ЗЗД, не обуславя основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като в процеса на делото не е бил предмет на обсъждане от решаващия съд и в този смисъл се поставя за първи път в касационното производство, което с оглед характера на последното е недопустимо. Другият материалноправен въпрос за приложението на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, не е обусловил изхода на спора, поради което по него не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. На този въпрос по същество въззивният съд е дал отговор, който е в съответствие със закона и трайната съдебна практика, свързана с приложението на чл. 55, ал. 1, пр. 3 и чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Именно в съответствие със съдебната практика, включително и тази, посочена от касатора – Постановление № 3 от 29.03.1973 г. на П., въззивният съд е приел, че в случая договора за доставка на процесния автомобил, сключен между страните, е изпълнен изцяло от ищеца чрез заплащане на уговорената цена, като ответникът не е изпълнил в уговорения срок задължението си да му достави лек автомобил „Мерцедес С 220” от Германия, като предложения на ищеца от ответника лек автомобил от същата марка и модел, но комби, не е приет от ищеца, защото доставката на такъв вид автомобил не е бил предмет на договора между страните, поради което съдът е приел, че в случая е налице пълно неизпълнение от страна на ответника по договора – той съществено се е отклонил от поръчката и след получаване на отправената му от изправната страна покана за едностранното му разваляне, дължи връщане на получената по договора сума в размер на 6 800 евро поради отпаднало основание.
Следва да се отбележи, че така както са поставени правните въпроси, те са свързани с обосноваността на обжалвания акт, а твърдения, които касаят евентуална неправилност на въззивното решение, изразяващи се в необоснованост, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, е основание за касирането му по чл. 281, т. 3 ГПК, но едва след като същото бъде допуснато до касационен контрол, пред каквато хипотеза, с оглед изложеното по-горе, не сме изправени.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
При този изход на делото пред настоящата инстанция, на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски за касационното производство размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 131 от 12.04.2013 г., постановено по в.гр.д. № 110/2013 г. на Хасковския окръжен съд, първи въззивен граждански състав, по касационната жалба с вх. № 5210 от 28.05.2013 г. на В. З. В. от [населено място] поле, [община], област Х..
ОСЪЖДА В. З. В. от [населено място] поле, [община], област Х. да заплати на Д. З. Я. от [населено място] направените разноски по делото за касационното производство в размер на 300/триста/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: