О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 11
София, 06.01.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 5126 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на З. Ж. З. от [населено място], обл. В.., представлявана от процесуалния й представител адв. З. С., против въззивното решение № 1212 от 18 юни 2015 г., постановено по в.гр.д. № 1002 по описа на окръжния съд в гр. Варна за 2015 г. в частта му, с която се отменя решение № 430 от 27 януари 2015 г., постановено по гр.д. № 2257 по описа на районния съд в гр. Варна за 2013 г. в частта му за отхвърляне иска на А. Д. А. от [населено място] против З. за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане и вместо него е развален сключеният между М. К. В. и З. З. договор за прехвърляне на недвижим имот в [населено място] срещу задължение за издръжка и гледане поради неизпълнение, и в тежест на касаторката са присъдени разноски.
В касационната жалба се сочи, че решението в обжалваната му част е недопустимо поради развалянето на договора в неговата цялост, и е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че съдът е игнорирал част от събраните доказателства и е интерпретирал превратно друга част от тях и свидетелските показания не са интерпретирани правилно. Предвид неустановеното универсално наследяване от страна на ищеца, се счита, че неправилно съдът приел, че ищецът може да атакува целия договор – представеното копие на саморъчно завещание е нечетливо и неясно, с оспорена автентичност на копието. Оспорва се тълкуването на свидетелските показания и се сочат пропуски в него. За необоснован е счетен изводът на съда, че не е налице незначителност на неизпълнението, ако изобщо има такова,. Посочва се, че за периода преди последното разболяване на прехвърлителката, довело до смъртта й, е налице влязло в законна сила решение по искова претенция по идентичен спор, категорично отхвърлена, като е прието, че синът на прехвърлителката е препятствал личното изпълнение на задълженията от страна на приобретателката. К. изразява несъгласие и с извода на съда, че не била предприела действия за трансформиране на изпълнението на задължението си, поради което била изпаднала в забава, тъй като след като не е била допускана до жилището на баба си от ищеца, тя е продължила да издържа баба си, давайки пари на жена, която да й осигурява необходимите продукти в натура, включително до смъртта й, и е платила на ищеца 350 лева за уреждане на разходи по погребението. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа искане за допускането му по всички основания на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът А. Д. А. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Р. Х., в отговор на касационната жалба излага доводите си за неоснователността й и сочи, че по поставените от касаторката въпроси е установена съдебна практика, като обжалваното решение не е в нейно нарушение.
Подадена е и касационна жалба от А. Д. А. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Р. Х., против същото въззивно решение, но в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение на районния съд в [населено място] за отхвърляне на предявения от А. против З. Ж. З. и С. Й. А. иск за прогласяване на нищожен поради привидност на договор за покупко-продажба, сключен на 12 юли 2012 г. в [населено място] на жилището, предмет на алеаторния договор.
В касационната жалба се твърди неправилност на решението в обжалваната му част поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводството, довели до ограничаване правото на защита на касатора. Като неправилни се сочат изводите на съда, че доказването на привидността на договора за покупко-продажба е обвързано с предявяването на иск за разкриване на прикритата сделка. Твърди се, че в разглеждания случай явна е сделката по договора за покупко-продажба, безпаричната продажба фактически е прикритото съглашение, което би породило действие, ако двете страни по сделката биха признали симулативността му, както и че ищецът нямал правен интерес от воденето на иск по чл. 17, ал. 1 ЗЗД, тъй като не е страна в съглашението и него то не го обвързва. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа искане за допускането му при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК.
Ответниците по тази жалба З. Ж. З. от с К., обл. В. и С. Й. А. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. З. С., в отговор на касационната жалба изразяват съображенията си за липсата на основание за допускане на касационното обжалване, както и за нейната неоснователност.
Въз основа на установените по делото факти – сключен през 1993 г. договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, отхвърлянето с влязло в сила решение на иск на прехвърлителката за разваляне на договора поради неизпълнението му от страна на приобретателката (приключили устни състезания на 17 април 2012 г.), смъртта на прехвърлителката на 26 юни 2012 г., продажбата на имота на 12 юли 2012 г. на ответника С. А., обявено на 3 август 2012 г. саморъчно завещание, с което прехвърлителката е направила ищеца универсален наследник, съдът приема, че ищецът има право да иска разваляне на целия договор, а силата на пресъдено нещо по влязлото в сила решение се разпростира върху всички факти и обстоятелства, обуславящи правото да се иска разваляне, до деня на приключване на устните състезания пред въззивния съд по предходния спор. След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема, че ответницата З. не е доказала изпълнение на поетите от нея задължения, полагани грижи и давана издръжка на прехвърлителката в уговорения с договора обем, тъй като в последните два месеца преди смъртта си прехвърлителката била обгрижвана от лица, наети от ищеца. За недоказано е прието и твърдението, че З. не била допускана от ищеца в жилището на баба й, а и дори да не е имало оказано съдействие от страна на кредитора, не е доказано трансформиране на паричния еквивалент на дължимата грижа и издръжка. Неизпълнението не е счетено за незначително, тъй като за процесния период от два месеца прехвърлителката се е нуждаела най-много от грижи, каквито не са й били осигурени от приобретателката. Съдът е приел, че по иска по чл. 26, ал. 2 ЗЗД ищецът не е провел доказване на привидността на сделката и ищецът не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърдението си, че страните по договора не са искали настъпването на последиците по договора. Изтъква се, че неплащането на уговорената продажна цена не сочи, че страните по сделката не са искали настъпването на вещно-прехвърлителния й ефект, като дори покупко-продажбата да прикрива дарение, макар и такова защитно възражение да не е правено по спора, то би била налице относителна симулация.
К. съд приема, че поставените в двете касационни жалби въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване.
По касационната жалба на З. З.:
На първо място се пита активно легитимиран ли е един от наследниците (при положение, че не е единствен такъв) на починалия прехвърлител по алеаторен договор за издръжка и гледане да иска да упражни правото да развали договора изцяло или има право само в обема на притежаваните от него права, т.е. съобразно наследствената си част. К. твърди, че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на практиката на съдилищата, обективирана в ТР № 30/1981 г. на ОСГК, в т. 3 на което се приема, че наследникът на кредитора-прехвърлител ще може да упражни правото да развали договора по отношение на неизправния длъжник в обема на притежаваните от него права – т. е. съобразно дела си, а не и по отношение на целия договор, ако не е единствен наследник. Това заключение взема предвид възможността сънаследникът да упражни само своите права, а не и правата на сънаследниците си. Въпросът би бил обуславящ изхода на спора, ако беше прието, че ищецът е предявил и права на сънаследницата си, но даденото от въззивния съд разрешение е основано на различни факти – ищецът е приет за универсален наследник на кредитора-прехвърлител, поради което е счетено, че наследникът може да иска развалянето на целия договор поради неизпълнението му. Ето защо не се обосновава допускането на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГП, а поставеният въпрос е и в контекста на твърдението на касаторката за недопустимост на решението, тъй като договорът е развален в неговата цялост, като по изложените по-горе съображения твърдението следва да се счете за неоснователно.
На второ място се пита кога се счита за незначително неизпълнението на задължението на приобретател по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, с уговорка, че същият може да се изпълнява и чрез трето лице, по смисъла на чл. 87, ал. 4 ЗЗД и може ли такъв договор да бъде развален изцяло след смъртта на приобретателя. По въпроса касаторката не е посочила обвързваща съдебна практика, или противоречива практика на съдилищата, нито е обосновала защо въпросът в конкретните му измерения е значим за развитието на правото и за точното прилагане на закона. Извън това на настоящия съдебен състав е известно разрешението, дадено от ВКС в решение № 318 по гр.д. № 273/2012 г., ІV г.о., според което поначало въпросът дали частичното неизпълнение е съществено за кредиторовия интерес, се решава съобразно конкретно установените по делото факти и е в пряка зависимост от вида на договора и дължимите по него престации, както и тълкуването в решение № 818 по гр.д. № 1371/2009 г., ІV г.о., в което състав на ВКС приема, че преценката по чл. 87, ал. 4 ЗЗД следва да се извършва с оглед интереса на кредитора предвид конкретните обстоятелства – възраст, здравословно състояние, специфични нужди, физическа кондиция, икономически условия и пр., като продължителността на изпълняване на поетото задължение от страна на длъжника не може да се поставя като единствен и основен елемент, обосноваващ значимостта на осъществено изпълнение. В обжалваното решение съдът е съобразил установените пред него обстоятелства и е приел, че интересът на кредитора в процесния период да получи гледане и издръжка в уговорения обем, е бил най-висок, поради което е счетено, че е налице неизпълнение на договора и то не е незначително. Не съществува пречка страните да уговорят, че задълженията за даване на грижи и издръжка по договор като процесния могат да бъдат изпълнявани и от трето лице, като и това изпълнение следва да се преценява с оглед критерия на чл. 87, ал. 4 ЗЗД. Тъй като даденото от въззивния съд разрешение не е в нарушение на практиката на ВКС, не се налага касационното обжалване да бъде допуснато по този проблем.
На следващо място се пита допустимо ли е приобретателят по договор за издръжка и гледане при неизправен кредитор (дори и по обективни причини), да трансформира натуралното задължение за грижи в парично, и неоказването на съдействие от страна на кредитора за изпълнение на задължението за полагане на грижи води ли до погасяването на това задължение. По този въпрос касаторката представя решение № 494 по гр.д. № 642/2011 г., ІV г.о., в което е даден отговор на въпроса допустимо ли е приобретателят по договор за издръжка и гледане при неизправен кредитор, да трансформира натуралното задължение за грижи в парично, или трябва да поиска съдът да извърши това. К. съд в настоящия си състав приема, че поставеното питане не е обуславящо, тъй като съдът изобщо не е приел, че подобна транформация не е допустима, а е счел, че касаторката не е доказала да е осъществявала такава трансформация. По-нататък се пита в светлината на отговорите, дадени в ТР № 96 по гр.д. № 65/1966 г. (третата хипотеза), при изправен длъжник, когато кредиторът не дава необходимото съдействие за изпълнение на задължението в натура, длъжникът, имайки право да трансформира задължението си от даване на издръжка в натура в паричния й еквивалент, длъжен ли е да стори това (ТР не говори за задължение), или само от неговата преценка зависи дали да упражни това си право. Отговор на този въпрос е даден в цитираното от касатора решение № 494 по гр.д. № 642/2011 г., ІV г.о. – прехвърлителят, неоснователно отказващ приемане на издръжка и грижи в натура, се поставя в забава, но това не освобождава длъжника от задължението за издръжка, тъй като издръжката може да се осигурява в натура или в пари, а при отказ да се приеме натурална издръжка, длъжникът трябва да продължи изпълнението си в пари, без да чака съдебно решение за трансформация, защото нуждата на кредитора от средства за съществуване е под заплаха да остане неудовлетворена в противен случай, като неоказването на съдействие от страна на кредитора за изпълнение на задължението на приобретателя да полага грижи води до погасяване на това задължение (но не и до погасяване на задължението да престира паричния еквивалент на грижите). Това обвързващо разрешение се приема трайно в съдебната практика, а посоченото от касаторката ТР по гр.д. № 65/1966 г. не съставлява практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (виж в този смисъл ТР № 1/2009 г., ОСГТК, т. 2). Посоченото разрешение дава отговор и на следващия въпрос – следва ли длъжникът да бъде принуден вместо даване на издръжка в натура, когато е готов да изпълнява задължението си така, както е уговорено, да плаща нейният еквивалент, или следва да изпълнява само това, за което се е задължил. Тъй като съдът е дал разрешение в съответствие с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, не се налага касационното обжалване да бъде допуснато по тези два въпроса.
Пита се когато кредиторът по договор за издръжка и гледане приживе е приел престацията като достатъчна и се е считал удовлетворен, могат ли наследниците му да искат разваляне на договора (касаторката се позовава на влязло в сила на 11 юни 2012 г. решение по гр.д. № 560/2012 г. на окръжния съд в [населено място]). В разглеждания случай съдът е приел, че е необходимо да съобразява само онези факти и обстоятелства, настъпили след момента на устните състезания по това цитирано дело пред въззивния съд. Принципният отговор на поставеното питане е положителен. Нещо повече – в решение № 196 по гр.д. № 787/2012 г., ІV г.о., ВКС, постановено по чл. 290 ГПК, обвързващо е прието, че дори в случаите, когато приживе наследодателят-кредитор изрично е заявил пред съд отказ от заведен иск за разваляне на договора, съгласно правилото на чл. 233 ГПК, респективно чл. 119, ал. 2 ГПК (отм.), наследникът след смъртта му е обвързан от този отказ, но не съществува пречка да бъде предявен иск за разваляне на договора както от кредитора, така и от негов наследник в съответствие с правата му, по отношение на неизпълнение на договора за последващ отказа от иск период от време до смъртта на кредитора. В съответствие със смисъла на дадения отговор и по този въпрос на касаторката З. не е обосновано допускането на касационния контрол на обжалваното въззивно решение.
Накрая касаторката твърди, че в нарушение на практиката на ВКС съдът не е извършил обективна преценка на представените по делото доказателства и е налице несъответствие на изводите на съда с обективните факти, установени по делото, както и че правото й не е установено с допускане и обсъждане на посочените в закона доказателства и формиране на съответни на съдържанието и хронологията им изводи. Явно е налице твърдение за нарушаване на съдопроизводството, но правен въпрос по критериите на т. 1 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК, не се поставя, което препятства допускането на касационното обжалване.
По касационната жалба на А. А.:
Касаторът пита при заведен от ищеца иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. пето ЗЗД за обявяване нищожност на привиден договор за безпарична покупко-продажба на недвижим имот, налице ли е правен интерес на ищеца от предявяване на иск по чл. 17, ал. 1 ЗЗД за разкриване на прикритата (дисимулираната) сделка, в която той не е участвал, и длъжен ли е ищецът да посочи каква е дисимулираната сделка преди ответниците да представят доказателства за платена/получена продажна цена на процесния договор и/или да потвърдят симулацията чрез възражение или чрез насрещен иск по чл. 17, ал. 1 ЗЗД. Тези два въпроса не са обуславящи изхода на спора, тъй като основното заключение на съда по твърденията на ищеца (изрично е заявено в исковата молба, че договорът е симулативен, като сделката е изповядана при условията на привидност, без да има реално плащане на цената) е, че неплащането на уговорената продажна цена не сочи, че страните по оспорения договор за покупко-продажба не са искали настъпването на вещно-правния ефект на договора. Съдът в настоящия случай не е основал извода си на наложителността ищецът да предявява иск по чл. 17, ал. 1 ЗЗД за прилагане на обвързващата сила на прикритата сделка (изрично е посочено, че възражение за прикрито дарение чрез явната покупко-продажба не е правено), а на липсата на доказване от ищеца, че страните не са желали настъпването на вещно-правните последици от сключения помежду им договор. Затова и не следва да се подлагат на преценка представените решения на ВКС относно различния характер на исковете по чл. 26, ал. 2 и по чл. 17, ал. 1 ЗЗД.
Поставя се въпросът допустимо ли е съдът да изменя правната квалификация чрез задължителни указания към ищеца да посочи каква е дисимулираната сделка, след като в тежест на ответника по иска за нищожност е да докаже има ли прикрита сделка и каква е тя. Питането се състои от няколко проблема, но по нито един от тях не се обосновава допускането на касационното обжалване. По първият от тях следва да се посочи, че правната квалификация на иска се определя от заявените от ищеца факти и обстоятелства, и тя е дължима от страна на решаващия съд. Изменение на правната квалификация иск чрез указване от страна на съда да се заявят факти, каквито ищецът не желае да въведе в процеса, изобщо е невъзможно. Ако всъщност касаторът пита допустимо ли е съдът да се вмесва в суверенната воля на ищеца относно вида на иска, който се предявява, следва да се има предвид конкретното развитие на настоящия процес. В исковата молба се сочи, че процесната сделка е изповядана от страните при условия на привидност, без да има реално заплащане на цената, с единствена цел ищецът да бъде лишен от наследството на майка си, чийто универсален наследник е. С разпореждане от 20 февруари 2013 г. първоинстанционният съд указал на ищеца да наведе твърденията за нищожност на договора за покупко-продажба, като в случай, че сочи повече от едно основание, да релевира всяко едно следващото в условията на евентуалност. С молба от 20 март 2013 г. ищецът изрично е посочил, че договорът е нищожен като абсолютно симулативен. При тези обстоятелства, независимо, че в доклада на съда по чл. 146 ГПК на ищеца е указано, че следва да докаже, че договорът е привиден и прикрива друга сделка, не е поискана промяна в проекта за доклад от страна на ищеца, нещо повече – в откритото съдебно заседание от 19 септември 2014 г. процесуалният представител на ищеца изрично е заявил, че „..действително има реална продажба, това се прикрива. Прикритата сделка е точно тази продажба на апартамента от ответницата З. Ж. З. по отношение на С. Й. А..”, и докладът е приет. В писмената защита на процесуалния представител на ищеца пред първата инстанция е записано, че осъществената между ответниците безпарична продажба е привиден договор, който прикрива дарение и на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД е нищожен. Ако ищецът е желаел да поддържа първоначалната си теза за налична абсолютна симулация, то е следвало да заяви това по категоричен начин, без да развива хипотезата за относителна симулация. По втората част от твърдението на касатора (че върху ответната страна е тежестта да докаже наличието и вида на прикритата сделка) следва да се има предвид правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК – всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения, а в случая ответната страна не е заявила като възражение наличието на прикрита сделка.
На последно място се пита какъв е дължимият съдебен диспозитив, когато по иск за абсолютна симулативност на покупко-продажба не се навежда от ответника твърдение за дисимулирана сделка и каква е тя – допустимо ли е при така поддържан иск да се обяви нищожност на привидната сделка при абсолютна симулация. Явно е, че този въпрос по никакъв начин не е обусловил изхода на спора, тъй като съдът не е достигнал до извод за основателност на предявения иск, поради което и не е дал изобщо разрешение какъв следва да е диспозитивът при уважаване на предявения иск, поради което не е необходимо представената съдебна практика да бъде обсъждана.
К. съд констатира, че в „допълнение към касационна жалба” от З. З., чрез процесуалния й представител адв. З. С., се иска отмяна на определение № 3328 от 6 март 2013 г., постановено по гр.д. № 2257/2013 г. по описа на районния съд в [населено място]. Допълнението е направено с оглед уточняване на съображения, дадени в касационната жалба на З.. Искането с вх. № 26070 от 27 август 2015 г. на окръжния съд в [населено място] следва да се изпрати на въззивния съд за преценка на характера му и предприемане на необходимите процесуални действия.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1212 от 18 юни 2015 г., постановено по в.гр.д. № 1002 по описа на окръжния съд в гр. Варна за 2015 г.
Връща делото на въззивния окръжен съд в гр. Варна за преценка на характера и предприемането на необходимите процесуални действия по искане с вх. № 26070 от 27 август 2015 г. на окръжния съд в гр. Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: