О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 11
[населено място] , 06,01,2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№1796/16г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК.
С определение №1850/01.06.2016г. по ч.гр.д.№1881/16г. Софийски апелативен съд, ГК, II с-в е потвърдил протоколно определение, постановено на 11.03.2016г. в открито съдебно заседание по т.д.№3614/14г. на Софийски градски съд,с което е оставено без уважение искането по чл.225 ГПК на [фирма] за главно встъпване в делото по предявения от „Х. холдинг Б.В.“ Х. срещу [фирма] и [фирма] иск по чл.135 ЗЗД.
Срещу това определение на САС е подадена частна касационна жалба от [фирма],с изложени в нея твърдение за незаконосъобразността му,обосновано с доводи за наличие на идентичност в предмета на двата спора – този между първоначалните страни и свързания с претендираните от него права.Твърди се,че претендираните от него собственически права върху апортирания в капитала му от втория ответник недвижим имот изключват правата на останалите страни по първоначалния спор за прогласяване на относително недействителна спрямо ищеца на сключената преди това между двамата ответници разпоредителна сделка с този имот. Релевира се наличие на правен интерес у главно встъпващото лице от осуетяване упражняването на правата,претендирани от ищеца по първоначалния иск.Тъй като претендираните от последния права са несъвместими с правата на това лице,това, според жалбоподателя, обуславя тъждественост в предмета на двата спора,а оттам – и допустимост на главното му встъпване в делото по предявения иск по чл.135 ЗЗД. Претендира се отмяна на определението на въззивния съд и присъждане на разноски.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпросите: Следва ли преценката за идентичност на спорното право да се извършва с оглед вида на предявените искове или със същността на претендираните права по главния иск и по иска,предявен с главното встъпване? и Има ли значение при тази преценка крайният резултат от решаването на делото или се преценява само и единствено формално търсената защита?
„Х. холдинг Б.В.“ Х. оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване на определението на САС,както и основателността на частната касационна жалба.
Останалите страни по спора [фирма] и [фирма] не вземат становище.
Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл. 284 ал. 1 и ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, ВКС взе предвид следното:
С обжалваното определение въззивният съд е намерил за законосъобразен отказа на СГС да допусне жалбоподателя да встъпи главно в спора,поставен му за разрешаване,като се е позовал на цитирана от него съдебна практика – определения на ВКС,постановени по реда на чл.274 ал.3 ГПК,според която главното встъпване е допустимо ако третото лице твърди,че е носител на право,което изключва правата на страните по спора и предполага тъждественост на предмета на първоначалния иск с този на главно встъпилото лице.Намерил е , че в случая последното изискване не е налице.Обосновал се е с разликата в съдържанието на двете правоотношения,от които произтичат материалните права, претендирани от ищеца и главно встъпилия и , които са защитими – едното с облигационен,а другото – с установителен иск,приемайки,че това е достатъчно основание да бъде отречено наличието на необходимата тъждественост.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение намира,че само първият от поставените два въпроса осъществява изискването на чл.280 ал.1 ГПК,доколкото се свързва с решаващия извод на въззивния съд,а вторият е неотносим към такъв. Не се констатира приложимост на допълнителния критерий за допустимост на касационното обжалване /само формално посочен от жалбоподателя,без да е обоснован , съобразно постановките на т.4 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г на ОСГТК на ВКС/,тъй като е налице вече формирана задължителна съдебна практика по него – определение № 682 от 18.12.2015 г. по ч. т. д. № 2405/2015 г., на ВКС,ТК, I т. о.,което е достатъчно основание да се приеме недопустимост на касационното обжалване при предпоставката на т.3 на чл.280 ал.1 ГПК.
С посоченото определение е прието,че не е необходимо двата иска да имат еднакво основание и петитум, доколкото защитата срещу всяка от страните може да налага предявяването на различен иск, с оглед на вида на нарушение на претендираното от третото лице право,а е достатъчно третото лице да заявява права, изключващи тези на ищеца и да твърди, че тези права са нарушени, съответно оспорени и от ответника, което налага участието му в процеса като главно встъпила страна.Прието е също така,че предмет на преценка във всеки отделен случай е допустимостта на исковете, които главно встъпващият възнамерява да предяви срещу страните по първоначалния иск.Макар да е приел в мотивите си,че липсата на тъждественост се обуславя от различния път на защита на претендираните материални права, като краен резултат, изводът на въззивния съд за недопустимост на встъпването не е в противоречие с така възприетата практика,което изключва допускането на касационно обжалване и в хипотезата на т.1 на чл.280 ал.1 ГПК. Главно встъпващият в случая не само не твърди претендираното от него право на собственост да е оспорено или нарушено от ответниците,а точно обратното – че същото е придобито от него по силата на извършена от втория ответник апортна вноска в капитала му. Претендираното от това лице право освен това не изключва правото на ищеца да твърди и претендира обявяването на увреждащата го /предхождаща апорта/ сделка с имота,извършена между двамата ответници,за относително недействителна спрямо него,т.е. правата на ищеца и главно встъпващия не се конкурират и на са взаимно изключващи се. Доколкото жалбоподателят твърди интерес от осуетяване успешното провеждане на вече предявения от ищеца по чл.135 ЗЗД иск с оглед прехвърленото му право на собственост върху имота,това би обусловило евентуална допустимост от встъпването му само като трето лице –помагач,но не и като главно встъпило лице.
По тези съображения следва да бъде отказан достъп до касационно обжалване на определението на САС.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1850/
01.06.2016г. по ч.гр.д.№1881/16г. Софийски апелативен съд, ГК, II с-в.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.