О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 11
гр.София, 07.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) Е. ТАШЕВА
гражданско дело под № 811/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на Н. А. А., С. А. А. и Ш. Д., всички от гр. С. против решение от 23.02.2010 год. по гр.дело № 5643/2009 год. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 21.07.2008 год. по гр.дело № 22690/2003 год. на Софийски районен съд и искът по чл.108 ЗС е отхвърлен.
Касаторите считат, че са налице всички основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1, 2 и т.3 ГПК, без да се позовават на обстоятелства и аргументи, подкрепящи поотделно всяка от хипотезите, защото „ въззивният и първоинстанционен съд са решили материалноправния спор в противоречие с практиката на ВКС. Произнесли са се неправилно по значими за изхода на делото въпроси, чрез неправилно тълкуване на основанията за собственост и на легитимацията. Нарушено е строгото прилагане на закона, поради което очевидно този материално-правен спор е решен противоречиво от съдилищата”. Касаторите цитират многобройна съдебна практика, в която са обсъждани материалноправни норми на чл.108 ЗС, чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ, чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, чл.97, ал.1 ГПК/отм./, чл.537 ГПК и чл.26 ЗЗД.
Ответниците по касационната жалба Д. С. К., В. С. Х. и Д. С. К., всички от гр. С.-кв. Г. Б. не изразяват становище по основанията за допускане на касационно обжалване.
Касационният съд обсъди доводите на касаторите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, които намира за неоснователни по смисъла на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, по следните съображения: за да остави в сила първоинсвтанционното решение, с което ревандикационният иск за собственост е отхвърлен, въззивният съд изцяло е споделил правните изводи за недоказаност на един от елементите на фактическия състав на чл.108 ЗС, а именно ищците не са доказали своето право на собственост.
В изложението към касационната жалба касаторите не сочат материалноправни или процесуалноправни въпроси, които са от значение за изхода на конкретното дело и обусловили решаващата воля на съда, а коментират неправилността на обжалваното решение, във връзка с възприетата от съда фактическа обстановка и обсъдените доказателства по делото.
В производството по чл.288 ГПК касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Защото основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение, регламентирани от процесуалната норма на чл.281, т.3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извърши едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване, при разглеждане на касационната жалба /чл.290, ал.1 ГПК/.
В изложението си касаторите не са посочили правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, което само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, поради което и цитираната съдебна практика не може да бъде преценявана, доколко е относима към някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 или т.3 ГПК, защото дава различни разрешения, при тълкуването на една и съща правна норма, по конкретни казуси, по които различни правни въпроси са намерили своя правилен отговор. Отсъствието на конкретика по правния въпрос, решен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика според касаторите, поставя касационният съд пред невъзможността да извърши преценка за съществуването на някоя от предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 23.02.2010 год. по гр.дело № 5643/2009 год. на Софийски градски съд, по касационната жалба на Н. А. А., лично и като пълномощник на С. А. А. и Ш. Д. от гр. С., с вх.№ 28871/21.04.2010 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: