Определение №11 от 7.1.2013 по ч.пр. дело №593/593 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 11
С., 07,01,2013 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков

при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………..….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 593 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 9080 от 18.VІІ.2012 г. на [фирма] – С., подадена против въззивното определение № 826 на Старозагорския ОС, ТК, от 6.VІІ.2012 г., постановено по ч. т. дело № 514/2012 г., с което е било отменено първоинстанционното разпореждане в частта му за незабавно изпълнение на издадената в полза на тази банка Заповед № 5189 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК, издадена на 16.ХІІ.2011 г. по ч. гр. дело № 7088/2011 г. на РС-Стара Загора срещу солидарно отговорните към кредитната институция длъжници: [фирма]-с. О., област Ст. З., [фирма], М. Д. К., П. С. К., Д. К. Б. и П. Р. Б. – всички от гр. Ст. З., като в резултат е бил обезсилен и издаденият на това основание изпълнителен лист за главница на задължението в размер на 254 005.91 евро, 9 961.93 евро договорна лихва, 17 060.83 лева разноски и е било постановено спиране на предприетото срещу шестимата принудително изпълнение по изп. дело № 20128700400329/2012 г. по описа на ЧСИ И. С. /рег. № 870 /.
Оплакванията на банката частен касатор са както за недопустимост, така и за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното въззивно определение, поради което се претендира „уважаване на жалбата ведно с всички законови последици, както и присъждане на направените по делото разноски”.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано като Раздел І от текста на жалбата й, [фирма] – С. обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с наличието на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно определение Старозагорският ОС се е произнесъл по общо осем материално- и процесуалноправни въпроса, сред които тези „дали съществува утвърдена от министерство на правосъдието или от друг надлежен орган форма на извлечение от банкови сметки?”, както и „какъв размер такса следва да се събира от съдилищата по жалба по чл. 419 ГПК?”.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], област С. З. писмено е възразило чрез своя главен юрисконсулт както по допустимостта на частното касационно обжалване, така и по основателността на оплакванията за недопустимост и евентуално – неправилност, на атакуваното от банката въззивно определение.
Останалите петима ответници по касация не са ангажирали свои становища нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по основателността на оплакванията за недопустимост, респ. неправилност, на постановеното от ОС-Стара Загора въззивно определение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да е подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред Старозагорския ОС, частната касационна жалба на [фирма] – С. ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните:
Обжалваното определение на Старозагорския ОС, постановено в пр-во по чл. 419, ал. 1 ГПК, видно и от изричното отбелязване във финалната част от неговия диспозитив, представлява влязъл в сила съдебен акт. Тази констатация се налага и от нормативното положение, че същият съдебен акт не попада сред категорията определения, за които законодателят е предвидил възможност за атакуването им с частна касационна жалба, а и с него не се прегражда по-нататъшния ход на делото /налице е заповед за изпълнение на същото парично задължение, по повод която има висящо изпълнително дело, действията по което са спрени/. Частното касационно обжалване е регламентирано с разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, изрично установяваща лимитативност при посочването на определенията, подлежащи на инстанционен контрол пред ВКС. Според точния й разум определенията, с които въззивният съд се произнася по жалба срещу разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на заповед, издадена въз основа на документ по чл. 417, т.т. 1-9 ГПК, не попадат в кръга на визираните в т. 1 и т. 2 от текста, тъй като тези актове нито са преграждащи, нито пък с тях се дава разрешение по същество на друго производство или се препятства развитието му. Щом като правния въпрос за незабавното изпълнение на заповед за парично задължение подлежи само на двуинстанционно разглеждане, след произнасянето на Старозагорския ОС в конкретния случай инстанционният ред се оказва изчерпан, както правилно е било констатирано това в обжалваното негово определение. Поради това, че с настоящето определение единствено се констатира наличието на влязъл в сила съдебен акт на въззивен съд, то не подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] – С. с вх. № 9080/18.VІІ.2012 г., подадена против въззивното определение № 826 на Старозагорския окръжен съд, ТК, от 6.VІІ.2012 г., постановено по ч. т. дело № 514/2012 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2

Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. д. № 593 по описа за 2012 г.

Scroll to Top