О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 11
гр. София 07.01.2013 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 13 декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЗОЯ АТАНАСОВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 909 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника И. Д., чрез адв. П. С. против решение от 11.06.2012 г. по гр.дело № 9249/2009 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 04.03.2009 г. по гр.дело № 885/2008 г. на Софийски районен съд, с което е признато за установено по отношение на жалбоподателя, че Х. В. Ц. е собственик на осн. чл. 77, пр. 1 ЗС, вр. чл. 225 ЗЗД на недвижим имот – апартамент № 28, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] със застроена площ от 53.82 кв.м и на осн.чл.108 ЗС жалбоподателят е осъден да предаде на ищеца владението на имота.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба са поставени въпросите: 1. следва ли със свидетелски показания да се доказва и установява покупко-продажба на недвижим имот за 17 101 лв. – дължима сума по-голяма от 5000 лв., при положение, че ищецът не е ангажирал доказателства в тази насока и свидетелските показания са недопустими с оглед разпоредбата на чл.164,ал.1,т.3 ГПК, както и със свидетелски показания, а не с допусната и приета неоспорена първоначална и допълнителна експертиза да се установява здравословното състояние на продавачката на имота, която от 17.01.02 г., видно от решение на ТЕЛК № 0154/009 е с трайно намалена работоспособност 91.9%, тъй като е била с диагноза „атеросклероза, мозъчна и сърдечна атеросклероза, артериална хипертония, хронична недостатъчност на мозъчното кръвообръщение, мултиинфарктна енцефалопатия, състояние след исхемичен мозъчен инсулт, двустранна централна хемипареза, решен в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 2. въззивният съд не е обсъдил всички доводи и доказателства по делото, решен в противоречие с практиката на ВКС. Цитирани са решение № 121/20.04.94 г. по адм.дело № 4939/93 г. на ВС III г.о., решение № 518/30.12.2003 г. по гр.дело № 23/03 г. на ВКС I г.о., 3. въззивният съд решил делото едностранчиво и превратно тълкувал доказателствата по делото – преимуществено гласни, като не е приложил правилно разпоредбата на чл.154 ГПК относно разпределение на доказателствената тежест между страните в процеса, не е обсъдил в тяхната взаимна връзка събраните доказателства, както и релевантни факти, обстоятелства, възражения и доводи на страните и по този начин не е изпълнил задълженията си по чл.235,ал.2 и 3 ГПК, решен в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по жалбата Х. Ц. не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на II г.о. като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:
Предмет на въззивното решение е предявен ревандикационен иск от ответника по жалбата Х. В. Ц. против жалбоподателя И. Д. за недвижимия имот – апартамент № 28, находящ се в [населено място],[жк]със застроена площ от 53.82 кв.м. Заявения с исковата молба придобивен способ е договор за дарение, обективиран в нот.акт № 92/2007 г.
От фактическа страна съдът е приел, че Ц. Г. Д. придобила на основание договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти на 05.03.91 г. процесния имот – апартамент № 28, находящ се в [населено място], [жк]със застроена площ от 53.82 кв.м. Ц. Г. Д. продала на 11.11.2004 г. на В. С. Ц. процесния имот – апартамент № 28. Сделката е извършена с нот.акт № 56/2004 г. Прехвърлителката Ц. Д. е майка на жалбоподателя И. Д..
Впоследствие на 13.12.2007 г. В. Ц. и съпругата му Р. Ц. дарили на сина си Х. Ц. – ответник по жалбата процесния имот, като дарението е извършено с нот.акт № 92/2007 г.
Прието е, че с ЕР на ТЕЛК № 154/17.01.2002 г. на Ц. Д. е призната пожизнено 91.9% загубена работоспособност без чужда помощ с диагноза – мозъчно-съдова атеросклероза, енцефалопатия и състояние след исхемичен мозъчен инсулт. Цв. Д. починала на 25.05.2009 г.
Възоснова на заключение по допусната съдебно медицинска експертиза – основно и допълнително заключение съдът е приел, че към датата на сделката – 11.11.2004 г. психичните смущения при Ц. Д. са били такива, както са описани в ЕР на ТЕЛК от 2002 г. или по-тежки, но не са достигнали деменция към 2004 г. и не са я лишавали от способността да разбира смисъла и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Констатираното наличие на артеросклароза – мозъчна и сърдечна форма според съда не означава категорично наличие на психични симптоми, а означава наличие на физиологични – телесни увреждания. С оглед липсата на данни за определена чужда помощ към 2002 г. с ЕР на ТЕЛК съдът е приел, че интелекта на прехвърлителката е бил запазен. С оглед липсата на данни в амбулаторните листове от преглед при личния лекар през 2004 г. и 2005 г. за психичното състояние на прехвърлителката Д. вещото лице не е могло да определи кога в периода 2002 г. – 2007 г., през който период вече е установен дементен синдром при Д. са настъпили психични нарушения, водещи до увреждане на паметовите функции и дементния синдром, дезориентация за време и място.
Съдът е обсъдил показанията на свидетеля А. Б., според които към момента на сключване на сделката през 2004 г. прехвърлителката Ц. Д. говорела нормално, ходела с бастун и нямала склероза.
От правна страна съдът е приел, че ищецът е установил активната си материално правна легитимация на собственик на процесния апартамент на основание договор за дарение, извършен с нот.акт № 92/2007 г. Прието е, че възраженията на жалбоподателя за недействителност на сделката, обективирана в нот.акт № 56/2004 г., обосновани със заболяване на прехвърлителката Ц. Д., поради което същата не могла в пълна степен на разбира и ръководи действията си и да следи за интересите си, че е била манипулируема и неориентирана, въведена в заблуждение, измамена представляват порок на волята, признат от закона за основание за унищожаемост, а не за нищожност на сделката.
Прието е, че липсата на воля съгласно чл.26,ал.2 ЗЗД предполага, че субектът не може да има правно валидна воля, тъй като е малолетен, поставен е под пълно запрещение или не е бил способен да изразява воля по причини, вън от слабоумието и душевната болест. Според съда правото да се иска унищожаване на сделката се реализира по съдебен ред, какъвто иск не е предявен.
Съдът е приел, че ищецът Х. Ц. не е страна по сделката, обективирана в нот.акт № 56/2004 г., за която жалбоподателят е изложил доводи за унищожаемост, поради което на осн.чл.32,ал.3 ЗЗД последният, като син и наследник на прехвърлителката не може да се брани и с възражение за унищожаемост на сделката, по която ищецът не е страна.
Прието е, че не са налице предпоставките на чл.31, ал. 2 ЗЗД за предявяване на унищожаемостта, тъй като приживе на прехвърлителката Ц. Д. не е било поискано поставянето й под запрещение и от договора по нот.акт № 56/2004 г. не произлиза доказателство за недееспособността й. Прието е, че не са събрани доказателства от които да се установи, че към момента на сделката по нот.акт № 56/2004 г. прехвърлителката Ц. Д. е била недееспособна – не е могла да разбира свойството и значението на извършеното или е била заблудена или измамена. Към този момент според съда същата е имала заболяване, което не е установено да се е отразило върху способността й да формира правно валидна воля.
Според въззвния съд е неустановено към момента на сключване на сделката по нот.акт № 56/2004 г. по друга причина Ц. Д. да не е могла да формира воля за осъществяване на сделката, което да води до извод за нищожност, нито е установено същата да е симулативна с оглед възражението на жалбоподателя, че пари по същата от Цв. Д. не са получени.
При тези съображения съдът е приел, че ищецът – Х. Ц. се легитимира като собственик на процесния апартамент, а ответникът – жалбоподател го владее без да има основание за това. С оглед на това е направил решаващия извод за основателност на предявения ревандикационен иск.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставените въпроси, условно обозначени от съда по-горе по п.1-ви. Според тълкуването, дадено в т.2 на ТР № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният от значение за изхода на делото въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, когато е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл.86,ал.2 ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г. /отм./, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл.290 ГПК. В случая жалбоподателят не се е позовал на такава задължителна практика на ВКС, поради което не се установява соченото основание за допускане на касационно обжалване.
Не се установява предпоставката по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по посочените въпроси в п.1-ви за допускане на касационно обжалване. Правният въпрос от значение за изхода по делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т.4 от ТР № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросите, поставени от жалбоподателя касаят приложното поле на чл. 164,ал.1,т.3 ГПК, които разпоредби са ясни, пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна съдебна практика данни за осъвременяване на която не са налице в законодателството и обществените условия.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по въпросите, формулирани в п. 2-ри и 3-ти. Всеки от въпросите е по правилността на обжалваното въззивно решение и е касационно основание за отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Проверка за наличие на основанията за неправилност на обжалваното решение съдът извършва ако същото бъде допуснато до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба, но не и в настоящото производство по чл.288 ГПК. В последното съдът преценява дали формулираният от жалбоподателя правен въпрос от значение за изхода на делото е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и разрешен ли е същия при наличие на някоя от предпоставките, визирани в чл.280,ал.1,т.1,2 и/или 3-та ГПК. Поради това, че поставените въпроси не са правни по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК съдът не обсъжда наличието на основанията по чл.280,ал.1,т. 1 и т. 3 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 11.06.2012 г. по гр.дело № 9249/2009 г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. № 77766/19.07.2012 г., подадена от ответника И. Ц. Д., от [населено място],[жк],[жилищен адрес] чрез адв. П. С..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: